Уганда

Уганда
Знаме Герб
Девиз: „За Господ и моята държава“ (на английски: For God and My Country)
Химн: Oh Uganda, Land of Beauty
Местоположение на Уганда
Административни данни
Официално име	Република Уганда
Местно име	на английски: Republic of Uganda на суахили: Jamhuri ya Uganda
Официален език	английски, суахили
Столица	Кампала
Най-голям град	Кампала
География и население
Площ	на 79-о място
0 • Общо	241 038 km²
0 • Води	15,39%
Религия	81,7% християнство 13,2% ислям 3,3% неопределена 1,6% други религии 0,2% нерелигиозност
Демоним	угандиец
Население	на 34-то място
0 • Общо (2024)	49 283 041
0 • Оценка (2014)	34 634 650
0 • Гъстота	196 души/km² (75-о)
0 • Градско	23,8% (176-о)
Управление
Форма	унитарна президентска република под авторитарна диктатура
Президент	Йовери Мусевени
Вицепрезидент	Джесика Алупо
Законодателна власт	Парламент
История
Независимост – обявяване	от Великобритания 9 октомври 1962 г.
Настояща конституция	8 октомври 1995 г.
Икономика
БВП (ППС)	оценка, 2025
0 • Общо	187,11 млрд. щ.д. (82-ро)
0 • На човек	3900 щ.д. (161-во)
БВП (ном.)	оценка, 2025
0 • Общо	64,280 млрд. щ.д. (88-о)
0 • На човек	1340 щ.д. (160-о)
ИЧР (2023)	0,582 (среден) (157-о)
Джини (2016)	42,0 (среден)
Валута	Угандийски шилинг (UGX)
Допълнителна информация
Часова зона	EAT (UTC+3)
Активна лента	ляво
Код по ISO	UG
Интернет домейн	.ug
Телефонен код	+256
ITU префикс	UGA
Официален сайт	www.statehouse.go.ug
Уганда в Общомедия

Република Уганда е държава в централната част на Източна Африка. На югоизток граничи с езерото Виктория, на изток – с Кения, на север – с Южен Судан, на запад – с Демократична република Конго (Заир) и на югозапад – с Руанда и Танзания.

Столицата на страната се нарича Кампала.

География

Въпреки че няма излаз на море, Уганда има достъп до няколко големи водни басейни, включително езерото Виктория, езерото Алберт, езерото Кьога и езерото Едуард. Главната ѝ връзка с Индийския океан се осъществява чрез пристанището Момбаса в Кения – на 1200 км от столицата на Уганда Кампала.

Страната е разположена върху плато, чиято средна надморска височина е 900 м. Въпреки че обикновено за климата ѝ се казва, че е тропичен, има известни разлики в отделните нейни части.

Територията на Уганда представлява висока равнина (1000 – 1200 м надморско равнище). Тук влиза само една част от източноафриканските планини и разклонения от вулканичните масиви Рувензори и Вирунга. Изгасналите вулкани Рувензори (5109 м), Махавура (4113 м) и Елгон (4322 м) са едни от най-високите върхове в Африка.

История

Първите известни човешки поселения в района от 1 хилядолетие пр.н.е.

Вероятно около XVI век са създадени множество относително малки държави – кралства, сред които и Буганда, смятано за най-голямото и най-важното от тях. Към XIX век угандийските земи са посещавани от европейски и арабски изследователи и заселници, които влизат в контакт с жителите им. Земите на Уганда стават протекторат на Обединеното кралство през 1894 г.

Страната получава независимост през 1962 г. – първи неин президент е Едуард Мутеса II (дотогава – крал на Буганда). През 1966 г. Мутеса е свален от Милтън Оботе, фактически втория човек в управлението на страната след него, и пратен в изгнание. Същото сполита и Оботе, когато след преврат от 1971 г. Иди Амин получава властта в Уганда. Амин управлява като диктатор през следващите няколко години. Управлението му довежда до смъртта на 300 хил. угандийци. Свален е след танзанийска инвазия от 1979 г. и също прогонен от страната. В периода (1979 – 1980 г.) президент на Уганда е Годфри Бинайса. Ситуацията леко се подобрява с повторното идване на власт на Милтън Оботе, чието президентство приключва през 1985 г., след като е свален в резултат на въоръжена съпротива срещу управлението му (Първа Угандийска гражданска война – между 100 и 500 хиляди убити) и на военен преврат, след който се заселва в Замбия. Чрез преврата на власт идва Тито Окело (отначало – поддръжник на Оботе), заменен след половин година от Йовери Мусевени (вожд на бунтовническите сили), който оттогава (1986 г.) е на власт в Уганда – преизбиран многократно за неин президент (през 2026 г. е в 7-ия си мандат). Почти от самото начало на управлението му се води Втората Угандийска гражданска война.

Административно деление

Уганда е разделена на 56 области. Името им съвпада с областния град. По-важните градове са разположени в южната част, близо до езерото Виктория, включително столицата Кампала и близкия град Ентебе.

Централна област: Калангала Кампала Каюнга Кибога Луверо Масака Мпиги Мубенде Муконо Накасонгола Ракаи Сембабуле Уакисо

Източна област: Бугири Бусия Иганга Жинжа Кабермайдо Камули Капчорва Катакви Куми Маюге Мбале Палиса Сиронко Сороти Тороро

Северна област: Аджумани Апак Аруа Гулу Китгум Котидо Лира Морото Мойо Накапирипирит Неби Падер Юмбе

Западна област: Бундибугьо Бушени Хоима Кабале Кабароле Камвенге Канунгу Касесе Кибаале Кисоро Кьенйойо Масинди Мбарара Нтунгамо Рукунгири

Държавно устройство

Президентът на Уганда е държавен глава и правителствен лидер. Президентът назначава министър-председателя, който му помага в работата. Парламентът се сформира от Народното събрание, което се състои от 303 депутати. 222 от тях се избират за срок от 5 години по време на всеобщи избори.

Население и икономика

Семейство продава земеделските си продукти в Кампала

Населението на Уганда през 2003 г. според преброяването на Обединените нации е 25 827 000, което отрежда 40-о място на Уганда в класацията на държавите с най-голямо население сред 193 държави по света. Според ООН темпът на покачване на населението в периода 2000 – 2005 е 3,24% (откъдето е изведено предположение, че през 2015 населението на Уганда ще достигне 39 335 000).

През 2003 година около 2% от населението е над 65-годишна възраст за сметка на децата под 15 години, на които се падат 51% от населението. На всеки 100 жени се падат 99 мъже.

Според Бюрото по въпросите на населението 14% от населението живее в градовете. Населението на столицата Кампала е 1 154 000 през 2001. Гъстотата на населението варира от 260 д/км² в Кабале до 14 д/км² в планините Карамоджонг, като средната гъстота през 2002 е 102 д/км². Северните, източните и западните региони се характеризират с по-малка гъстота в сравнение с региона, разположен по северния бряг на езерото Виктория.

82% от населението е заето в областта на земеделието. Земеделието генерира 30,2% от БВП. За разлика от много други африкански държави, Уганда има плодородни почви, обширна система от естествени водоизточници и редовно падащи валежи.

Индустрията има дял в БВП – 24,7%, а секторът на услугите – 45,1%. Уганда е богата на природни ресурси, включващи злато, кобалт, мед, варовик, сол и други минерали. Съществуват неразработени залежи на нефт и природен газ.

Основните търговски партньори на Уганда са Кения, Белгия, Холандия, Франция, Обединени арабски емирства, Китай и Индия. След края на режима на Иди Амин и въпреки последвалата гражданска война, икономиката на Уганда започва бързо възстановяване. Инвестициите се увеличават неколкократно. БВП (ППС) към 2007 година е $29,04 млрд., на глава – $900. Годишният му растеж възлиза на 6,5%. Така бедността в Уганда намалява значително, но под критичната линия живеят 35% от населението (XXI век).

Вижте също

• Култура на Уганда
• Комуникации в Уганда
• Транспорт в Уганда
• Армия на Уганда
• Външна политика на Уганда
• Угандийци

Външни препратки

• Информация за Уганда в CIA World Factbook (на английски език)

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.