|
 18
януари 1985, село Ябланово, Сливенско:
Втори ден ябланчани
живеят под обсада. Те са чули разказите на мъжете, които се завръщат от
гурбет, и думите рисуват зловещи картини пред очите им. Танковете, които
безмилостно пълзят към селото, струпаните в близкия град Котел
бронетранспортьори, училищата, превърнати в казарми, мобилизираните от
войската български мъже� На този ден в Ябланово времето не се измерва с
часове. Местните хора отброяват всяка минута и секунда, която неумолимо ги
приближава до сблъсъка с �народната� милиция и армия. Те знаят, че
�възродителите� няма да подминат селото им. Със смирението, но и
с
твърдостта на хора,
които са приели, че единственият начин да не изменят на бащините си повели е
смъртта, ябланчани се готвят за отпор. За да защитят традициите, родовата
памет и човешката си чест.
В същото време Държавна сигурност създаде своите дисиденти,
които изпрати по затворите с измислени обвинения и изобрети сценарии за
терористични актове, за да заглуши гласа от барикадите срещу �възродителния�
процес. Така останаха единствено �свидетелствата� на Ахмед Доган за случилото
се в края на 80-те. В паметта на хората обаче са спомените за една народна
епопея и за жестокостите на тогавашната официална власт.
Жителите на Ябланово и
осемте околни села вече са координирали действията си, с които да се
противопоставят на правителствената войска. Те са преценили, че по всяка
вероятност главното сражение ще бъде в Ябланово. Затова най-смелите мъже в
района се надпреварват да предлагат помощта си на изпадналите в беда съседи.
Докато приготовленията за отбраната вървят с пълна пара и големите казани с
ядене за �опълченците� къкрят на мегдана, сирената на селския
�кинопрожекционист� Джафер Иса възвестява тревога. Не след дълго в селото
спира автомобил и от него слиза общинският секретар на БКП Георги Бончев.
Като вижда струпалото се
население на площада и
недоверчивите очи
в тълпата, местният
партиец свъсва вежди. �Вие никога не сте ме посрещали по този начин�,
констатира кадърът на партията, която току-що насилствено е отнела майчините
имена на турците в Кърджалийския край и се кани да стори същото в Сливенско,
Разградско, Шуменско, Хасковско, Търговищко� Тогава един от местните се
провиква: �Защо идвате с въоръжени отряди? Върнете се обратно с
милиционерите си, оставете ги в Районното управление на МВР и отново ни
гостувайте като по-рано. Да видим дали ще ви посрещнем както сега�.
�Народът заговори с
език, за който се казва �право куме в очи�. Чашата на търпението ни беше
преляла. През 40-те години социалистическо управление имаше и хубави периоди,
но униженията, на които бяхме подложени през последните пет � от 1980 до 1985
� бяха вече нетърпими. Всичко си имаше граници, а режимът отдавна ги беше
прекрачил. Решихме повече да не живеем отвъд тези граници � ако ще е живот, да
е човешки, а не скотски�, разказва днес някогашният заместник-секретар на
Демократичната лига на турците в България Али Орманлъ. Като ябланчанин той
също участва в съпротивата срещу насилственото преименуване в родното си село,
а три години по-късно влиза в ръководството на единствената легална
организация у нас срещу тоталитарния режим на Тодор Живков.
Али Орманлъ си спомня,
че във втория ден от т. нар. Ябланска епопея, не друг, а активният борец
против фашизма и капитализма и основател на местното ТКЗС о. з. майор Федаил
Мустафов се изправя срещу партийния пришълец в селото им. �Това, което
правите, е варварщина. По-добре
живота ни вземете
отколкото майчините
имена�,
изкрещява той в лицето на общинския секретар на БКП Георги Бончев, предизвикан
от наглото му поведение. Смелостта му дава нова сила на съпротивата. �Щом и
най-отявленият комунист от Герловския край е с нас, значи комунистите на Тодор
Живков са излезли от релсите на комунизма�, разсъждават тогава ябланчани.
А днес не забравят, че заедно с цялото яблановско население по затворите е
лежал и бай Федаил Мустафов.
Хората от Ябланово
никога няма да забравят и за друга случка от онзи втори ден на съпротивата им
срещу �възродителите�. Очите им се пълнят със сълзи, когато в съзнанието им
изниква гледката на
туркини с огромни бели
бохчи
на рамо, които прииждат
от съседните села. Но този път жените не отиват на тежка сватба, за да
поднесат даровете си на младоженците. В платната са загърнали хляб, сухари,
сготвена храна за защитниците на майчините им имена. Ябланчани приемат с
благодарност техните провизии, но ръководителите на съпротивата са
категорични, че жените от съседните села нямат място в битката. Мюсюлманките
са изпратени по домовете си, за да се погрижат за децата и за болните старци �
родители на мъжкото опълчение, притекло се на помощ.
На този ден ябланчани
получават още един неочакван знак на съпричастност. Секретарят на първичната
партийна организация на БКП Хасан Берберов с още няколко души отскача до
пощата на съседното голямо село Врани кон, за да пусне протестна телеграма
лично до Тодор Живков. В нея партийният секретар на Ябланово се противопоставя
на преименуването на турското население и го окачествява като �голяма грешка
на БКП�. �Когато казах на Хасан Берберов, че този акт ще му струва живота,
той отговори простичко: �Знам�, разказва Али Орманлъ и добавя, че само
чудо го е спасило от нелепа смърт. По-късно Хасан Берберов също е осъден и
излежава присъдата си като политически затворник.
Същата нощ хората в
Ябланово отпечатват лични молби до ЦК на БКП и до Държавния съвет, в които
пишат, че не са съгласни с преименуването. Размножават ги на циклостила на
АПК-то � същото, на чийто струг предната нощ са изработени автоматите за
самоотбрана срещу комунистическата милиция и войска. И наистина молбите
заминават на партийните адреси, а по един екземпляр от тях бива предназначен
за Хагския международен съд. Бумагите са превозени до София с две коли и
пуснати от Централна поща. �Куриерите� разчитат на неприкосновеността на
личната кореспонденция и то във време, в което и птичка не може да прехвръкне
без партийната благословия. А ябланчани
изпращат стотици молби
до Хага.
Междувременно
самообявилата се бойна група начело с Али Дурали поставя взривни материали в
основата на големия мост на Ябланово, за да го вдигне във въздуха, ако армията
открие огън по мирните жители. Така временно ще бъде прекъсната помощта за
войската и в това време �опълченците� от селото ще се бият �до смърт� със
саморъчно направените бойни съоръжения. �Не казвам �битка на живот и
смърт�, а само �на смърт�, защото никой от бойната група не си въобразяваше,
че ще остане жив. Но докато умрат, противникът също щеше да плати със скъпи
жертви�, спомня си Али Орманлъ за подвизите на �лудите-млади� в селото.
Той добавя, че тяхната �дружина� за ябланчани е означавала онова, което са
били камикадзетата за японския император през Втората световна война.
18 януари 1985 ще остане
незабравим и с поведението на единствените българи в селото. Кака Бонка и бай
Йонко Таскови, както ги наричат ябланчани, с тояги в ръце отиват да бранят
своите съседи. �Че
българският народ сме
ние
а не хората на Тодор
Живков. Ако има кой да бъде недоволен от турците от Ябланово, то този човек
трябва да съм аз, а не бай Тошо. Вече 50 години си живеем с вас мирно и тихо
като българи и турци, а сега изведнъж� що за дивотия е това - тук нямало турци�,
казва старецът с кривака на Али Орманлъ. �Ами какво ще кажеш на българските
управници, когато те арестуват, че си с турците?�, пита го на свой ред
той: �Какво да им кажа? Аз не съм с турците, а с хората, с които съм живял
цял живот. С тях съм и в доброто, но и в злото, когато им дойде до главата�.
Спомените от онези дни
на съпротива все още живеят в паметта на ябланчани. Случките обаче се
подреждат в различен ред � в зависимост от личната емоция и съпричастност на
всеки един от тях. За Али Орманлъ най-скъпият спомен е храбростта на братовата
дъщеря - осмокласничката Айтен: �Откъде намери морални сили това момиче,
откъде тази смелост, качи се на купола на един танк и в екстаз изрецитира
стихотворението �Блокада�. Тази постъпка смрази всички и най-вече
�възродителите�. Стихотворението ги накара да се почувстват като фашистките
изверги, които нечовешки измъчват страдащите обикновени граждани на обсадения
през войната Ленинград. Мигът беше хипнотизиращ � толкова велик, че
войничетата, които бяха настървени за ръкопашен бой, първи
започнаха да й
ръкопляскат
после дойде ред на
запасняците. Само червените барети недоумяваха защо още не са съсекли тази
�малка пикла�. Накрая един армейски офицер внимателно я прегърна и я свали от
купола на танка, хвана я за ръка и я отведе при баща й � брат ми Мехмед. Какви
ли мигове не изживяхме в този т. нар. �възродителен� процес, а заедно с нас и
тези, на които бе заповядано да бъдат наши мъчители�,
разказва Али Орманлъ.
Едно от най-драматичните
събития се разиграва пред очите на цялото село. С милиционерите, които
пристигнат от Котел, е и Хасан Нух, член на ГК на БКП и брат на яблановския
кмет инж. Хюсеин Нух. Двамата братя се изправят един срещу друг. От едната
страна е вече �възродилият� се Хасан, от другата е оглавилият народното
недоволство Хюсеин. Случва се най-неочакваното, но и най-човешкото. Братът
комунист, израснал в същото това село, със същите тези хора, които трябва да
�възроди�, не издържа на петте хиляди чифта очи и най-вече на погледа на своя
брат, и от очите му потичат най-мъжките сълзи. Цялото турско население
въздъхва. �Значи и неговото �възраждане� е станало насилствено, но
с кадифената ръкавица на
партийното изнудване
а не под дулото на
автомат �Калашников�,
споделят помежду си хората. И мълчаливо му прощават. Защото и Свещеният Коран
казва, че ако си в смъртна опасност, не е грях привидно да се откажеш от
исляма. А сълзите на Хасан Нух от 18 януари подсказват на съселяните му, че
той не е погазил Свещеното писание, а само временно е отстъпил, за да бъде в
подходящия момент пак такъв, какъвто майка му го е родила.
* * *
След тридневната съпротива на ябланчани танковете на Трета
българска армия най-после нахлуват в селото. Ритуалната зала веднага е
превърната във временно комендантство, в което с побоища над млади и стари е
извършено побългаряването. С �усърдие� в тази дейност особено се отличава
офицерът от Държавна сигурност Сливен Казаков. Насилието се пренася и в
килиите на окръжното управление на МВР в града, в които се озовават
участниците в съпротивата срещу преименуването на българските турци� Някои
�възродители� може и да са бълнували, че изпълняват мисия, подобно на тази на
Йоан Кръстител. Но в сливенския зандан т. нар. специалисти по турците
разпитвали така, както са �разпъвали� Исус Христос, преди да го приковат на
кръста.
назад |
