Направо към съдържанието

Фалшиви новини

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове („партенки“[1][2]) или на неверни сведения устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги[3].

Това са новини, които са „изцяло измислени с цел да излъжат аудиторията“. Целта може да е увеличаване на посещаемостта на сайтове, гледаемостта или слушаемостта на телевизионно или радиопредаване и съответно реализиране на печалба от реклама и др. под.[3]

Често използват привличащи погледа заглавия или изцяло измислени новинарски истории, за да се увеличи четимостта и споделянето. Печели се по подобен начин на кликбейта и се разчита на приходи от реклами, независимо от истинността на публикувана статия. Лесният достъп до приходи от реклами, увеличението на политическото напрежение и популярността на социалните медии, особено Фейсбук, са въвлечени в разпространението на фалшиви новини[4].

„Журналисти с фалшиви новини“, илюстрация от Фредерик Опер, 1894 г.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Фалшивите новини не са ново явление – посочената в началото на статията карикатура от Фредерик Опер е от 1894 г., а примери за фалшиви новини има още от римско време. През 1 век пр.н.е. Октавиан Август провежда дезинформационна кампания срещу Марк Антоний, която приключва с неговото самоубийство. Редица примери от историята на фалшивите новини могат да бъдат открити в статии, посветени на темата[5].

„Как да разпознаваме фалшиви новини“, таблица от МФБАИ

Разпознаване

[редактиране | редактиране на кода]

Международната федерация на библиотекарските асоциации и институции (IFLA) предлага 8 начина за различаване на фалшивите новини в Интернет.

  • Проверете източника на новината – кой е сайтът, ясен ли е собственикът му, публикувал ли е други фалшиви новини и т.н.
  • Не се ограничавайте със заглавието – често то самото е сензационно, но информацията в статията не отговаря на него.
  • Проверете автора, ако е посочен – дали е действителен или измислен; ако няма автор, това често се прави, за да се избяга от отговорност.
  • Източници – проверете какви източници са цитирани в самата статия, дали заслужават доверие и дали не са използвани превратно.
  • Проверете датата на публикацията – често стари новини се рециклират и пускат като нови, дори и вече да не са актуални.
  • Шега ли е? – възможно е публикуваната информация да е сатира, добре е да се провери авторът. Типичен пример е Анди Боровиц от сп. „Ню Йоркър“
  • Проверка за обективност – дали това, което знаете по дадена тема, не влияе върху преценката ви за него.
  • Попитайте експертите – потърсете експерт по темата, за да ви каже дали информацията е вярна или не, както и дали тълкуването ѝ не е тенденциозно.

В публикувана на 25 януари 2016 г. статия „е-Вестник“ отбелязва някои от най-фрапиращите фалшиви новини в българското Интернет пространство и как могат да бъдат разпознати[6]. В допълнение на начините за откриване на фалшивите новини в статията се посочват още няколко: „Огледайте наоколо“, „Търсете сходни новини“, „Проверете в сериозните медии“, „Съмнявайте се в снимките“ и др.

САЩ

[редактиране | редактиране на кода]

Темата за фалшивите новини стана особено популярна с изказванията на щатския президент Доналд Тръмп в началото на мандата му. Той използва Туитър и изказванията си пред годишната среща на консервативните републиканци,[7] пред ЦРУ[8] и др.п., за да обяви информацията от медиите, която не му харесва, за фалшиви новини. Тръмп често назовава 5 медии като създатели на фалшиви новини: вестник „Ню Йорк Таймс“ и телевизиите Си Ен Ен, Ен Би Си, Си Би Ес и Ей Би Си[9]. Шепард Смит, телевизионен водещ в консервативната (и често давана от Тръмп като пример за обективна журналистика) телевизия „Фокс нюз“, използва ефира на предаването си, за да обясни на зрителите какво са фалшивите новини:

„ Държа да отбележа, че фалшивите новини са истории, които се измислят, често от лица, претендиращи да са новинарски организации, предимно за да привличат кликвания и прочитания; те не са базирани на нищо съществено. Накратко, фалшивите новини са пълни глупости, които са създадени за финансова изгода. Предаванията на Си Ен Ен не са фалшиви новини. “

„Фокс нюз“, през Yahoo news[10]

Медиите и медийните организации в САЩ и по света използват изказванията на Тръмп, за да ги разнищят и посочат грешките и неточностите в тях. Проектът PolitiFact (носител на наградата Пулицър) е създаден от в. „Тампа Бей Таймс“ (осн. 1884 г.) и е сред признатите авторитетни проверители на факти и твърдения на щатски политици. Според него твърденията и изказванията на Тръмп за 2015 г. са спечелили антинаградата „Лъжа на годината“, а общо от всички проверени негови изказвания 17 % са окачествени като откровени лъжи, 33 % – като лъжи, 20 % като по-скоро лъжи и едва 16 % като верни или по-скоро верни[11].

Хилъри Клинтън е главната мишена на фалшивите новини по време на президентската кампания в САЩ през 2016 г. Според проучване на Центъра за изследвания „Пю“ от декември 2016 г. 64 % възрастните американци смятат, че фалшивите новини са предизвикали объркване в представите им за случващите се събития[12]. Освен това 23 % от отговорилите са признали, че лично са участвали в разпространението на фалшиви новини.

По света

[редактиране | редактиране на кода]

Според статия, публикувана от ДПА, специална работна група на ЕС е установила, че германската канцлерка Ангела Меркел е главната мишена на кампаниите с фалшиви новини в Европа[13]. Според ДПА най-честите теми на фалшивите новини са „предстоящото разпадане на Запада, рекламирането на Русия и представянето на Украйна като агресор в конфликта между двете страни“.

В края на 2019 е разкрита мрежа от 265 сайта от 65 страни, претендиращи да са на новинарски медии, които са разпространявали заедно с новините материали, целящи да настроят общественото мнение срещу Пакистан. Според EU Disinfo Lab сайтовете се ръководят от индийска компания и целят да повлияят процесите на вземане на решения в ЕС[14].

България

[редактиране | редактиране на кода]

Както и по света, фалшивите новини в България се използват за увеличаване на посещаемостта (известно още като генериране на трафик) към публикуващите ги уеб сайтове, а също и като част от хибридната война. Сравнително лесно могат да бъдат разпознати, ако се използва таблицата, публикувана по-горе.

Красимир Гаджоков, консултант по киберсигурност в Канада, е автор на проекта „Медийно око“[15], който определя половината от новинарските сайтове на български език като анонимни или с недостатъчно публична информация за собствениците си.

На 4 април 2017 г. БТА публикува[16][17][18] материал, в който са описани различните начини, предмет на настоящата статия, с които се установява коя новина е фалшива; два дни по-късно и „Клуб Z“ публикува подробна и разширена информация, посветена на същата тема.[19] Би Ай Телевизия е излъчила поредица от предавания, посветени на темата.[20]


Примери

[редактиране | редактиране на кода]
  • Онлайн изданието ПИК публикува статия със сензационно заглавие „МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили“,[21] в която манипулативно се твърди, че смъртта на бившия руския постоянен представител в ООН Виталий Чуркин е в резултат на отравяне, организирано от щатските специални служби. Статията е превод от руското издание „Правда“[22] и започва с думите „Агенция АП съобщи, позовавайки се на прессекретаря на главния медицински експерт на Ню Йорк...“. Тези думи обаче нямат връзка с по-нататъшното твърдение „В световните медии, и особено в руските, все повече се лансира версията, че Чуркин би могъл да бъде убит (отровен) от спецслужбите на САЩ.“ Бърза проверка в „световните медии“ показва, че версията, цитирана от ПИК, се среща предимно в руски издания или в такива на английски език, но цитиращи отново руския оригинал. В английската версия на новината се цитира филипинската телевизия ABS-CBN, която уж била казала, че в бъбреците на Чуркин е открита отрова.[23]. Търсене в сайта на телевизията обаче показва, че такава новина там няма.[24]
  • Статията във в."Монитор" под заглавие „Дефект във фабриката за фалшиви новини“[25] съдържа твърдението, че „тенденцията, наречена фалшиви новини (fake news), е пропагандното оръжие за манипулиране на обществото, изобретено от медийните пипала на магната Джордж Сорос и употребявано в угода на интересите му по цял свят“. Статията не посочва нито един източник, не отговаря на публикуваните в сериозните западни издания изследвания на проблема, няма автор, а и е публикувана в издание, което е описано като пропагандиращо „агресивен национализъм, антисемитизъм и ксенофобия“[26] – факти, които са достатъчни, за да се категоризира новината като фалшива. – все факти, които са достатъчни, за да се категоризира като фалшива новина.
  • Представителят на Европейската комисия в България Огнян Златев обяснява пред Би Ай Телевизия как може да се разпознават фалшивите новини.[27]

Шеги, приемани като истински новини

[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. българското Министерство на външните работи отправя питане до кабинета на гръцкия премиер Папандреу по повод уж негово изказване, „цитирано“ от Бъзикилийкс.[28] През 2012 г. измислено интервю с Умберто Еко, публикувано в същия сайт отново заблуждава хората, че е истинско.[29]

Противодействие

[редактиране | редактиране на кода]

На 6 април 2017 г. „Фейсбук“ обявява, че пуска инструмент за откриване на фалшиви новини[30].

На 7 април 2017 г. „Гугъл“ съобщава, че вече ще информира в резултатите от търсенето за това дали получените резултати не включват фалшиви новини[31].

Във Фейсбук бе създадена страница „Чист интернет“, в която се разкриват автори или разпространители на фалшиви новини.

От март 2019 г. в Русия действа наказание за разпространение на неистински обществено значима информация.[32]

Откриване и противодействие на фалшивите новини и дезинформацията.[33].

Инструмент за разпознаване на фалшивите новни с ръководство за борба с тях. [34]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Партенка Речник на думите в българския език
  2. ↑ думата партенка Според BGжаргон
  3. 1 2 Hunt, Elle. What is fake news? How to spot it and what you can do to stop it // в. „Гардиън“, 17 декември 2016. Посетен на 24 февруари 2017 г. (на английски)
  4. ↑ Woolf, Nicky. How to solve Facebook's fake news problem: experts pitch their ideas // The Guardian. (на английски)
  5. ↑ The Long and Brutal History of Fake News // POLITICO Magazine. Посетен на 10 април 2017 г.
  6. ↑ „Помощ! Информират ни!“ или как да оцелеем в хибридната война, статия от „е-Вестник“
  7. ↑ Fact Check: Trump Blasts ‘Fake News’ and Repeats Inaccurate Claims at CPAC Статия на английски във в. „Ню Йорк Таймс“.
  8. ↑ With False Claims, Trump Attacks Media on Turnout and Intelligence Rift Статия на английски във в. „Ню Йорк Таймс“.
  9. ↑ Съобщение на Тръмп в Туитър ((en))
  10. ↑ Fox News' Shep Smith attempts to explain 'Fake News' to Donald Trump Архив на оригинала от 2017-02-26 в Wayback Machine. („Шеп Смит от Фокс нюз се опитва да обясни на Доналд Тръмп какво са фалшиви новини“), статия на английски в Yahoo news
  11. ↑ Donald Trump's file (Папка за Доналд Тръмп), на английски
  12. ↑ Barthel, Michael. Many Americans Believe Fake News Is Sowing Confusion // Pew Research Center's Journalism Project. 15 декември 2016 г. Посетен на 26 февруари 2017 г.
  13. ↑ Меркел е най-честата жертва на фалшиви новини, статия в „Медиапул“
  14. ↑ Vast pro-Indian 'propaganda' network exposed // BBC News. Посетен на 18 декември 2019. A global network of pro-Indian fake websites and think-tanks is aimed at influencing decision-making in Europe (на английски)
  15. ↑ Медийно око Списък на български новинарски сайтове и техния произход
  16. ↑ БТА: Фалшивите новини и как да се борим с тях статия в БТА
  17. ↑ Фалшивите новини и как да се борим с тях статия във в. „24 часа“.
  18. ↑ Dariknews: Фалшивите новини и как да се борим с тях статия в „Дарик нюз“.
  19. ↑ Фалшивите новини и как да се борим с тях Статия в „Клуб Z“.
  20. ↑ Архив на BiT Архив на оригинала от 2017-04-10 в Wayback Machine. търсене по ключова дума в сайта на BIT
  21. ↑ МИСТЕРИЯ! Смъртта на Виталий Чуркин тъне в загадки! Плъзна злокобна версия, че спецслужбите на САЩ са го отровили, статия от „ПИК“
  22. ↑ Смерть Чуркина: мнение судебно-медицинского эксперта, статия на руски език в „Правда“
  23. ↑ Was Russia's Ambassador to UN Churkin poisoned? Архив на оригинала от 2017-03-01 в Wayback Machine., статия в английската версия на „Правда“ със заглавие „Отровен ли е руският посланик в ООН Чуркин?“
  24. ↑ Търсене по ключова дума „Чуркин“ – резултати от търсене в сайта на телевизия ABS-CBN ((en))
  25. ↑ Дефект във фабриката за фалшиви новини Архив на оригинала от 2017-06-27 в Wayback Machine. Статия от в. „Монитор“
  26. ↑ Mudde, Cas. Racist Extremism in Central and Eastern Europe. Psychology Press, 2005. ISBN 9780415355940. p. глава „България“. (на английски)
  27. ↑ Как да разпознаваме фалшивите новини Архив на оригинала от 2017-04-10 в Wayback Machine., коментар на Огнян Златев
  28. ↑ Невероятно! Премиерът опровергава шегаджийски блог, Външно пита Папандреу Статия в „е-Вестник“.
  29. ↑ Защо читатели продължават да се заблуждават с измисленото интервю с Умберто Еко Статия в „е-Вестник“.
  30. ↑ Фейсбук пуска инструмент за различаване на фалшиви новини
  31. ↑ Fact Check now available in Google Search and News around the world, статия от официалния блог на Гугъл ((en))
  32. ↑ Закони за „Фалшиви новини“ и неуважение към властта и обществото.
  33. ↑ „Как да откриваме и противодействаме на фалшивитв новини и дезинформацията“
  34. ↑ Postvai. Разпознаване на фалшивите новини // Посетен на 24.04.2021.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Фалшиви_новини&oldid=13010275“.