Псковска област

Псковска област
	Псковска област
Субект на Руската федерация
	; Псковска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Псков
Площ	55 399 km²
Население	636 240 души (2018); 11,5 души/km²
Адм. център	Псков
Федерален окръг	Северозападен федерален окръг
Губернатор	Андрей Турчак
Часова зона	UTC +3
МПС код	60
Официален сайт	www.pskov.ru
	Псковска област в Общомедия

Псковска област е субект на Руската федерация, в Северозападния федерален окръг^[1]. Площ 55 399 km² (48-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 636 240 души (68-о място в Руската Федерация, 0,43% от нейното население). Административен център град Псков. Разстояние от Москва до Псков 639 km.

Историческа справка

На територията на Псковска област възникват едни от най-старите руски градове: Псков, за първи път споменат в Лаврентиевската летопис през 903 г.; Великие Луки, за първи път споменат в Новгородската летопис през 1166 г., през 1611 г. разрушен и отново възстановен през 1619 г.; Остров, за първи път споменат през 1342 г., град от 1777 г.; Порхов, за първи път споменат през 1346 г., град от 1777 г. През ХVІІІ в. са утвърдени за градове селищата: Себеж (основан като крепост през 1535 г.) през 1772 г., Невел през 1773 г., Новоржев и Опочка (основан като крепост през 1412 г.) през 1777 г., Гдов (основан през 1431 г.) през 1780 г. и Печори (основан през 1472 г.) през 1782 г. останалите 3 града Дно, Пустошкя и Питалово са признати за такива през ХХ в.

Псковска и Великолукска области са образувани на 23 август 1944 г. На 16 януари 1945 г. към състава на Псковска област са предадени районите на естонските градове Печори и Питалово (Абрене). На 2 октомври 1957 г. Великолукска област е закрита, като западната ѝ част е предадена на Псковска област, а източната – на Калининска област (сега Тверска област).

Географска характеристика

Псковска област се намира в най-западната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг. На североизток граничи с Ленинградска област, на изток – с Новгородска и Тверска област, на югоизток – със Смоленска област, на юг и югозапад – с Беларус и на запад – с Латвия и Естония. В тези си граници заема площ от 55 399 km² (48-о място по големина в Руската Федерация, 0,32% от нейната площ).^[2]

Областта е разположена в северозападната част на Източноевропейската равнина. Релефът ѝ е низинно-хълмист. На запад се намира обширната Великорецка равнина с Псковско-Чудската падина, а в крайния изток – западната част на Приилменската низина. между тях са разположени три ниски възвишения: Лужкото (до 204 m) на север, Судомското (до 294 m) в средата и Бежаницкото възвишение (но 338 m, най-високата точка на областта). В западните райони на областта попадат източните склонове на възвишението Хааня, в южните райони – северната част на Невелско-Городокското възвишение, а на югоизток – крайните северозападни разклонения на Валдайското възвишение.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -7 °C до -8 °C, средна юлска – от 17 °C до 17,5 °C. Годишната сума на валежите е от 550 до 650 mm с максимум през лятото е есента. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 144 дни на запад, а на изток по-малко.^[2]

На територията на областта протичат около 13 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 165 700 km и принадлежат към водосборните басейни на реките Нева, Нарва, Западна Двина и Луга, всичките вливащи се в Балтийско море. На изток и югоизток протичат реките Шелон и Ловат от басейна на Нева. На запад протича река Великая с притоците си Сорот, Череха, Пскова – десни и Иса, Синя, Утроя, Кухва – леви, вливаща се в Чудско-Псковското езеро, а на север – река Плюса и двете от басейна на Нарва. На югоизток в малък участък по границата с Тверска област протича река Северна Двина с притоците си Усвяча и Дриса. От крайния север на областта водят началото си малки реки, леви притоци на Луга. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното (50%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в началото на декември, а се размразяват в началото на април.^[3]

В Псковска област има над 3,8 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 3130 km², в т.ч около 2,3 хил. езера с площ над 10 дка. Най-широко е разпространението на езерата в по-високите южни части на областта, а в пределите на равнините количеството им е значително по-малко. Произходът им е предимно ледников, но има и много преградни и крайречни (старици) езера. Най-голямото естествено езеро в Псковска област е Чудско-Псковското разположено на границата с Естония, състоящо се от три свързани помежду си езера – Чудско, Псковско и Топло. Други по-големи са Жижицкото и Двинско-Велинското в югоизточната част. Блатата и заблатените територии заемат 8,6% от територията на областта – 4762 km², като на границата с Новгородска област е разположена една от големите блатни системи в Европа – Полисто-Ловатската блатна система и Никандровското блато.^[3]

Почвите са предимно подзолисти (на юг – ливадно-подзолисти) и блатни. Най-плодородните почви са в южната част. Областта е разположена основно в зоната на смесените гори. Те заемат 31% от нейната територия (1,8 млн.ха). Най-залесени са северните и югоизточните райони (50 – 60%), а в централните части горите са до голяма степен изсечени. Преобладават бор, смърч, бреза, осика, ела. Животинския свят е представен от лос, дива свиня, заек, лисица, множество видове птици, а в реките – различни видове риба.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Псковска област е наброявало 636 240 души (68-о място в Руската Федерация, 0,43% от нейното население). Гъстота 11,48 души/km². Градско население 71,38%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническия състав на областта и бил следния: руснаци 717 101 души (94,25%), украинци 12 471 (1,64%), беларуси 9664 (1,27%), цигани 3220 (0,42%), арменци 2270 (0,3%).

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Псковска област се дели на 2 областни градски окръга, 24 муниципални района, 14 града, в т.ч. 2 града с областно подчинение (Великие Луки и Псков) и 12 града с районно подчинение и 14 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Псковска област към 1 януари 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Псков (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Великие Луки	60	92 757	гр. Великие Луки	92 757	313
2. Псков	96	52209 840	гр. Псков	209 840
Муниципални райони
1. Гдовски	3391	12 161	гр. Гдов	3542	125
2. Плюски	2767	7749	сгт Плюса	2768	93	Заплюсе
3. Струго-Красненски	3090	10 339	сгт Струги Красние	6502	87
4. Печорски	1251	20 247	гр. Печори	10 034	52
5. Псковски	3622	39 962	гр. Псков
6. Порховски	3176	17 939	гр. Порхов	8926	88
7. Дновски	1194	11 459	гр. Дно	7855	113
8. Палкински	1191	7791	сгт Палкино	2674	40
9. Островски	2436	29 163	гр. Остров	20 568	55
10. Дедовички	2188	12 376	сгт Дедовичи	7685	129
11. Питаловски	1111	10 950	гр. Питалово	5335	102
12. Красногородски	1320	6933	сгт Красногородск	3690	159
13. Пушкино-Горски	1059	8035	сгт Пушкинские Гори	4621	112
14. Новоржевски	1682	8253	гр. Новоржев	3296	144
15. Бежаницки	3535	10 554	сгт Бежаници	3572	181	Красни Луч
16. Опочецки	2029	16 697	гр. Опочка	10 307	130
17. Локнянски	2412	8222	сгт Локня	3470	205
18. Себежки	3072	19 423	гр. Себеж	5452	189	Идрица, Сосновой Бор
19. Пустошкински	1874	8323	гр. Пустошка	4083	191
20. Новосоколнически	1616	13 130	гр. Новосоколники	7378	287
21. Великолукски	2960	21 654	гр. Великие Луки		313
22. Кунински	2621	9166	сгт Куня	2785	348
23. Невелски	2690	24 006	гр. Невел	15 133	242
24. Усвятски	1106	5035	сгт Усвяти	2674	304

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Псковской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, свине, птици, фуражни и зърнени култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1034^[4]	874,7^[5]	695,7	575,6^[5]	365,3^[6]	275,5	245,3^[6]

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Псковска област (Пско́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 27. Полупроводник – Пустиня [Полупроводники – Пустыня]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2021-06-05 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Псковска област
1 2 ((ru)) «Вода России» – Псковска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[БРЭ-том-27-1] Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Псковска област (Пско́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 27. Полупроводник – Пустиня [Полупроводники – Пустыня]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2015. ISBN 978-5-85270-364-4. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2021-06-05 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Псковска област

[water-3] 1 2 ((ru)) «Вода России» – Псковска област

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]