Мнозинство
Мнозинството е по-голямата част, повече от половината от цялото[1][2]. Например, ако групата се състои от 20 индивида, мнозинство би било 11 или повече индивида, докато 10 или по-малко индивида не биха съставлявали мнозинство. Мнозинство може да се използва за уточняване на изискването за гласуване, както при „гласуване с мнозинство“ за да се приеме решение в колегиален орган, което означава повече от половината от подадените гласове.
Различават се следните видове мнозинства:
- единодушие (консенсус) – нито 1 глас „против“, а не (както често се греши) всички „за“. Следователно гласуване „въздържал се“ не осуетява единодушието;
- обикновено (или просто) – повече от 1/2 от присъстващите да са гласували „за“ (винаги има задължителен кворум);
- абсолютно – повече от 1/2 от всички да са гласували „за“;
- квалифицирано – всяко по-голямо от абсолютното, точно определено в нормативен акт за дейността на колективния орган (обикновено 2/3 от всички членове на органа).[източник? (Поискан преди 9 дни)]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ See dictionary definitions of "majority" at Merriam-Webster, dictionary.com Архив на оригинала от 2015-12-21 в Wayback Machine., Oxford English Dictionary Архив на оригинала от 2013-05-24 в Wayback Machine., thefreedictionary.com, and Cambridge English Dictionary.
- ↑ Frequently Asked Questions about RONR (Question 4) // The Robert's Rules Association. Архивиран от оригинала на 24 декември 2018. Посетен на 29 декември 2015.
|
