Марсел Дюшан
| Марсел Дюшан Marcel Duchamp | |
| френски художник | |
 Около 1927 година | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 2 октомври 1968 г.
Ньой сюр Сен, Франция |
| Погребан | Руан, Франция |
| Националност |  Франция САЩ (след 1955 г.) |
| Учил в | Национално училище по харти[1] |
| Кариера в изкуството | |
| Жанр | живопис, скулптура, фотография, концептуално изкуство |
| Направление | Дадаизъм, сюрреализъм, кубизъм |
| Известни творби | Nude Descending a Staircase, No. 2 (1912) Фонтанът (1917) The Bride Stripped Bare By Her Bachelors, Even (1915 – 23) Étant donnés (1946 – 66) |
| Уебсайт | |
| Марсел Дюшан в Общомедия | |
Анри-Робер-Марсел Дюшан (на френски: Henri-Robert-Marcel Duchamp; р. 28 юли 1887 г. – п. 2 октомври 1968 г.) е френски художник и теоретик на изобразителното изкуство. Смятан е за една от най-влиятелните фигури в изкуството на 20 век заради оригиналността на идеите му. Творчеството на френския художник най-често се свързва със сюрреализма и дадаизма. През 1912 г. въвежда термина ready made. Творчеството му, въпреки че е скромно по обем, оказва съществено влияние върху формирането на такива направления в изкуството от втората половина на 20 век, като поп-арт, минимализъм, концептуално изкуство, и др.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Детство
[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в семейство със седем деца, едно от които е починало малко след раждането си. Четири от децата стават прочути художници: Марсел, Жак Вийон (Гастон Дюшан, 1875 – 1963) и Раймон Дюшан-Вийон (1876 – 1916), а също и сестра им Сузана Дюшан-Кроти (1889 – 1963).
Любовта си към изкуството те дължат на дядо си по майчина линия – Емил Никола, пенсиониран художник и гравьор. Цялата къща била пълна с негови произведения. Баща им дал на децата си пълна свобода при избора на професия, без да настоява да наследят неговата. Както и по-големите му братя, от 10-а до 17-а си година Марсел учи в лицей в Руан. Не бил отличен ученик, но му се удавала математиката и дори на няколко пъти печелил ученически конкурси по тази дисциплина. През 1903 г. печели първия си конкурс по изобразително изкуство.
Започва да се увлича от рисуването сериозно на 14-годишна възраст. От това време са запазени негови потрети на сестра му Сузана. Първите живописни платна на Дюшан (пейзажи в духа на импресионизма, рисунки) са датирани към 1902 г. През 1904 г. той пристига в Париж, намира си квартира в Монмартър, опитва се да се запише в Академия Жулиан, но скоро изоставя лекциите. Живописта му от този период е подражателска, следва ту Пол Сезан, ту фовизма на Анри Матис. През 1909 г. негови творби биват включени в Есенния салон, а Гийом Аполинер ги коментира в своя обзорна статия за салона.
Изобретяване на ready made-а
[редактиране | редактиране на кода]През 1913 г. Дюшан започва да работи в библиотека „Сент Женевиев“ в Латинския квартал, което му позволява не само да има достъп до нова документация, но и да „се освободи от всякакви материални задължения“. Сам свидетелства: „Започнах кариера като библиотекар, която беше нещо като социален претекст. От тази гледна точка това беше наистина много категорично решение. Не се стремях да рисувам картини, нито да ги продавам; освен това пред мен стоеше работа, която щеше да ми отнеме няколко години – „Булката, съблечена от ергените си“ [2].“ С цел да усъвършенства знанията си, от ноември 1912 г. той посещава като свободен слушател лекциите в Националното училище по харти, където проявява особен интерес към курсовете по библиография на Шарл Морте. Морте е един от двамата куратори, които го подкрепят (заедно с Морис Даван, чичо на Франсис Пикабиа) и му позволяват да бъде официално нает по време на двумесечното отсъствие на Шарл Колер, който по това време е болен (ноември–декември 1913 г.). След това Дюшан отново започва да работи като доброволен допълнителен сътрудник от януари 1914 г. до май 1915 г. [3].
Около 1913–1915 г. той се отклонява от живописта с първите си „реди-мейд“ [4] – „готови“ предмети, които избира заради тяхната естетическа неутралност, по-специално творбите си „Велосипедно колело“ (1913) и „Кошница за бутилки“ (1914). Дюшан взема обикновени, прозаични предмети и ги поставя някъде, където тяхното практическо значение изчезва под новото заглавие и новата гледна точка. Като изважда един промишлен предмет от контекста му и го поставя на необичайно място, Дюшан издига тези предмети до ранг на произведения на изкуството чрез своя избор като художник. По този начин той очертава дълбока разграничителна линия с цялата художествена традиция, която го е предшествала. Приписването на най-известния му „реди-мейд“ – „Фонтан“ (1917), обърнат писоар, върху който той би поставил подписа „R. Mutt“ – се смята за творение на Елза фон Фрайтаг-Лорингховен[5][6][7]. Този обект е отхвърлен от организаторите на изложбата на Обществото на независимите художници в Ню Йорк.
Освободен от военна служба през 1914 г. поради сърдечна недостатъчност, възникнала вследствие на военната му служба през 1906 г. [8], по покана на Уолтър Пач той напуска Франция и пристига в Ню Йорк на 15 юни 1915 г. Поддържа връзки с Ман Рей, Артър Крейвън, Алфред Стиглиц и Франсис Пикабиа, с които основава списание „391“. Благодарение на Пач е настанен от съпрузите и меценати Аренсберг, които му осигуряват и ателие. Дюшан дава уроци по френски, за да се издържа, като същевременно работи върху „Голямото стъкло“ и създава нови „реди-мейд“ творби, като лопатата („В очакване на счупената ръка“), гребена („Comb“), върху който е написал изречението „Три или четири капки височина нямат нищо общо с дивашкия характер“, или „With Hidden Noise“ — кълбо от въже, притиснато между две метални плочи. Тези творби на Дюшан не са предназначени за продажба, но оказват влияние върху негови приятели като Пикабиа или Ман Рей.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
„Фонтан“ (1917), фотография Алфред Стиглиц
Етикет на „Belle Haleine: Eau de Voilette“ (1921)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.miskatonic.org
- ↑ Françoise Le Penven, L'AArt d'écrire de Marcel Duchamp. À propos de ses notes manuscrites, Nîmes, éd. Jacqueline Chambon, 2003, p. 77.
- ↑ Évelyne Toussaint et Yves Peyré, Duchamp à la bibliothèque Sainte-Geneviève, Paris, Éditions du Regard, 2014, p. 16-18.
- ↑ Interview de Marcel Duchamp à propos des ready-mades, Ina.fr.
- ↑ Siri Hustvedt. When will the art world recognise the real artist behind Duchamp's Fountain // The Guardian. 29 март 2019..
- ↑ Julian Spalding, Glyn Thompson. Did Marcel Duchamp steal Elsa’s urinal // The Art Newspaper. November 2014..
- ↑ John Higgs. Stranger Than We Can Imagine. Making Sense of the Twentieth Century'. Weidenfeld & Nicolson, 2015..
- ↑ Calvin Tomkins. Duchamp et son temps 1887-1968. Time-Life International (Nederland), 1978. с. 36..
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((ru)) Биография на Arthistory.ru
- „Художественото наследство на един от най-големите новатори в модерното изкуство – Марсел Дюшан...“, artprice.bg, 10 март 2011
|
