Източен фронт (Втора световна война)

Вижте пояснителната страница за други значения на Източен фронт.

Източен фронт
Втора световна война
Информация
Период	22 юни 1941 – 7 май 1945 г. (3 години, 10 месеца и 15 дни)
Място	Централна, източна и Северна Европа; по-късно южен Балкански полуостров, Германия и Австрия
Резултат	• Победа за съюзниците и край на Втората световна война в Европа • Разпадане на Нацистка Германия • СССР окупира Източна Европа и издига комунистически правителства в България, Румъния, Чехословакия, Унгария, Полша и Източна Германия • Създаване на Социалистическа федеративна република Югославия • Начало на Студената война • Начало на Гражданската война в Гърция • Разделяне на Германия на окупационни зони • Промяна на границите на Полша
Страни в конфликта
Страни от Оста Нацистка Германия Кралство Румъния (до 1944 г.) Кралство Унгария Кралство Италия (до 1943 г.) Царство България (до 1944 г.) Марионетни държави Словакия Хърватия Подкрепа от Финландия (до 1944 г.) Съюзници СССР Полша ЮНОА (от 1944 г.) Тувинска народна република Подкрепа от бивши страни от Оста Финландия (от 1944 г.) Кралство Румъния (от 1944 г.) Царство България (от 1944 г.) Въздушни атаки Свободна Франция (1943 – 1945 г.) Великобритания (1941 г.) САЩ (1944 г.)
Командири и лидери
Адолф Хитлер Валтер фон Браухич Франц Халдер Курт Цайцлер Йон Антонеску Карл Густав Манерхейм Миклош Хорти Йосиф Сталин Георгий Жуков Александър Василевски Борис Шапошников Алексей Антонов Йосип Броз Тито
Сили
1941 г. 3 767 000 войници 1943 г. 3 933 000 войници 1945 г. 1 960 000 войници 1941 г. 2 680 000 войници 1943 г. 6 724 000 войници 1945 г. 6 410 000 войници
Жертви и загуби
5,1 милиона загинали 4,5 милиона заловени 8,7 – 10 милиона загинали 4,1 – 5,7 милиона заловени
Източен фронт в Общомедия

Източният фронт през Втората световна война е събирателно понятие за бойните действия между Третия Райх и Съветския съюз в Източна и Централна Европа в периода от началото на операция „Барбароса“ на 22 юни 1941 до разгрома на последната германска съпротива в Чехословакия на 11 май 1945 г. Немското понятие за този конфликт е Russlandfeldzug 1941 – 1945 (Руска кампания) или по-общо Руски фронт. Нацистката пропаганда кръщава конфликта Походът срещу болшевизма. Във всички съветски и повечето руски източници се използва терминът Велика Отечествена война, докато Източен фронт може да се отнася и за операциите срещу Япония през 1945 г. Някои изследователи на конфликта използват термини като Руско-германска война, Съветско-германска война, Нацистко-съветска война и др.

Източният фронт е най-големият военен театър в историята. На него воюват и загиват повече хора, отколкото на всички други фронтове на Втората световна война, взети заедно. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия Райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа.

Противници

Военните действия се водят от Германия, нейните съюзници и много доброволци от окупираните страни, от една страна, и СССР, с материална подкрепа на нейните съюзници от Британската общност и САЩ, от друга.

Държавите, които взимат участие с войски и други ресурси на страната на германците, включват страните от Оста – Италия, Румъния, Унгария, и пронацистките Словакия и Хърватска. Антисъветски настроената Финландия, която воюва в два конфликта със СССР, също се присъединява към офанзивата. Силите на Вермахта са подпомагани от антикомунистическите партизански движения в места като Западна Украйна, балтийските държави, а по-късно и от кримските татари. Сред най-известните доброволчески формации е Синята дивизия, изпратена от испанския диктатор Франсиско Франко.

От своя страна, Съветският съюз подкрепя партизаните в много източноевропейски страни, които са германски съюзници или са окупирани от Германия – най-вече в Словакия, Полша, България и Югославия.

Предистория

Серия от други събития предхожда откриването на Източния фронт, включително нахлуването на нацистка Германия в Полша през септември 1939 г. и последвалото четвърто разделяне на страната – когато Съветския съюз използва немската инвазия като претекст да окупира източните региони на Полша, нещо което е оформено в секретното допълнение на пакта Молотов-Рибентроп, подписан месец преди инвазията. Пактът също така открива пътя за окупацията на балтийските страни, Бесарабия и Северна Буковина и анексирането им от СССР през 1940 г.

Бойни действия

Бойните действия на Източния фронт се развиват на няколко отчетливи етапа – етап на надмощие на Вермахта от лятото на 1941 до есента на 1942 г., обрат в полза на Червената армия от края на 1942 до лятото на 1943 г. и непрестанната ѝ офанзива до капитулацията на Третия Райх.

1941 – 1942: Германско надмощие

Завоеванията на Германия в Европа 1941 – 1942 г.

Войските, които нахлуват в СССР на 22 юни 1941 г., са разделени на три групи армии („Север“, „Център“ и „Юг“) начело с командващия сухопътните сили генерал-фелдмаршал Валтер фон Браухич (от декември длъжността поема лично Хитлер). В подкрепа за Вермахта свои армии изпращат Финландия, Румъния, Италия, Унгария и Словакия. Съгласно плана „Барбароса“ до ранната есен на същата година тези сили трябва да окупират съветските територии западно от Линията „Архангелск – Астрахан“. Към датата на нападението една част от основните сили на Червената армия са съсредоточени в Далечния изток в очакване на агресия от Япония, а други са струпани на слабо укрепени позиции в близост до западните граници. Голяма част от последните са унищожени още в първите седмици на войната от бързо настъпващите групи армии на Вермахта в сраженията при Бялисток и Минск. Германските успехи в централния участък на фронта продължават и през юли и август с победата в битката при Смоленск, но настъплението към съветската столица Москва е преустановено, защото Хитлер пренасочва основните танкови сили към Ленинград и Украйна. В резултат от настъплението на група армии „Север“ и на финландските войски Ленинград е блокиран почти напълно през септември, но съветските защитници издържат блокадата близо три години. Същия месец подсилената група армии „Юг“ завладява Киев и пленява стотици хиляди съветски войници. През октомври главните германски сили са насочени отново към Москва. В хода на операция „Тайфун“ при Вязма и Брянск те нанасят тежки поражения на съветските войски, но изчерпват силите си през ноември, когато достигат на трийсетина километра от столицата на СССР.

От края на ноември 1941 до април 1942 г. Червената армия, която успява да попълни загубите си по-добре от Германия, предприема поредица от контраофанзиви по цялото протежение на Източния фронт от Волхов и Тихвин на север до Керченския полуостров на юг. Вермахтът е принуден да отстъпи 150 – 250 км на запад от Москва, но мощта на съветските атаки намалява постепенно. През май 1942 г. германските войски и съюзниците им печелят нови големи победи при Харков и при Керч, а през лятото окупират Донбас и предприемат голямо настъпление на югоизток към Кавказ и Каспийско море (Операция Блау). За да им попречи, съветското командване струпва големи сили в района на Сталинград и спират настъплението на противника.

1942 – 1943: Прелом

През втората половина на ноември 1942 г. Съветският съюз предприема две мащабни офанзиви в централния и южния участък на фронта (операция „Марс“ и Операция „Уран“). Офанзивата в центъра (издатината край Ржев) е неуспешна, но контранастъплението край Сталинград води до обкръжаване на 23 немски и румънски дивизии. Опитът за деблокиране на тази групировка се проваля и тя е унищожена в началото на 1943 г. Изходът от Сталинградската битка и развитието на съветското настъпление от средното поречие на Дон предопределят и германското поражение в битката за Кавказ. С помощта на войските, които се оттеглят от Кавказ, група армии „Юг“ успява да ограничи временно напредването на Червената армия, нанасяйки ѝ поражение при Харков през март 1943 г. През юли същата година Вермахтът прави последен мащабен опит да си върне стратегическата инициатива. Операция „Цитадела“, целяща обкръжаване на съветските войски в дъгата около Белгород, Курск и Орел, завършва с поражение на германците, които са принудени да преминат към отбрана по целия фронт

1943 – 1945: Съветско надмощие и разгром на Германия

Развой на войната 1943 – 1945 г.

След отразяването на германското настъпление срещу Курската дъга през лятото на 1943 г. съветските войски отвоюват Орел, Белгород и Харков. През септември в техни ръце пада Смоленск, а през ноември – Киев. Битката за Днепър продължава до края на годината и в резултат на нея съветските войски успяват да се укрепят на десния бряг на реката. На юг Таманският полуостров е очистен от германски войски. Те се оттеглят в Крим, където са блокирани.

В началото на 1944 г. Червената армия бележи големи успехи на северния и южния край на фронта. През януари е окончателно разкъсана 900-дневната обсада на Ленинград, но съветското настъпление в Прибалтика е спряно за повече от седем месеца в сраженията при Нарва, но въпреки това деблокирането на Ленинград води до изолиране на Финландия, която започва преговори за сепаративен мир. Опитът на германците да се задържат в близост до Днепър завършва с поражение при Корсун-Шевченковский (януари-февруари). През пролетта съветските войски освобождават голяма част от Украйна от нацистка окупация. През април и май е ликвидирана германската групировка в Крим.

Решителният удар е нанесен през лятото в Беларус. В хода на операция „Багратион“ от 23 юни до края на август съветските сили разгромяват германската група армии „Център“ и постигат пробив с ширина от 400 км и дълбочина от 600 км до пределите на Полша. Южният германски фланг е разгромен през август в Яшко-Кишиневската операция, вследствие на което са извършени държавни преврати в германските съюзници Румъния и България и те преминават с войските си на страната на Съветския съюз. Германските войски, разположени дотогава на Балканите, са принудени да се оттеглят в Унгария. На 20 октомври 1944 г. съветските войски завладяват Белград. До края на тази и в началото на следващата година се водят сражения за унгарската столица Будапеща, чийто гарнизон се предава през февруари 1945 г.

В началото на 1945 г. съветските войски провеждат успешно настъпление от Висла до Одер, достигайки подстъпите на Берлин. По същото време (януари-февруари) са разбити германските сили в Източна Прусия, които продължават съпротивата до април. Настъплението срещу столицата на Третия райх е забавено от операцията на съветските сили срещу германската групировка в Източна Померания, но започва на 16 април. В края на същия месец съветските войски се срещат с американците, настъпващи от запад, на река Елба. Берлин пада на 2 май. Шест дни по-късно в Карлсхорст е подписана безусловната капитулация на германските сили на Източния фронт

Икономиките на воюващите държави през войната

Съветската победа се дължи в голяма степен на способността на военната индустрия да надвиши производителността на немската икономика, въпреки огромните загуби на население и територии. Петилетките на Сталин през 30-те години са индустриализирали Урал и Централна Азия. През 1941 г., влаковете, превозващи войски към фронта, са използвани при евакуацията на стотици предприятия от Беларус и Украйна към вътрешността на страната, далеч от фронтовите линии.

Увеличаването на продукцията на военни материали е постигнато за сметка на стандарта на живот на цивилното население – предимно чрез въвеждането на принципите на тоталната война; а също и с помощта на доставките от САЩ и Великобритания. От друга страна, германците разчитат на работната сила и военнопленниците от завладените страни.

Производството на Германия и работната ѝ сила са по-големи от тези на СССР, но руснаците са по-ефективни в използването на наличните ресурси – те избират изработката на голям брой евтини и лесно поддържани машини, докато германците решават точно обратното.

Таблица за добива на суровини от СССР и Германия и съюзниците ѝ по време на войната¹

Година	Въглища (млн. тона)		Стомана (млн. тона)		Алуминий (млн. тона)		Нефт (млн. тона)
	Германия	СССР	Германия	СССР	Германия	СССР	Германия	СССР	Италия	Унгария	Румъния	Япония
1941	315.5	151.4	28.2	17.9	233.6	–	5.7	33.0	0.12	0.4	5.5	-
1942	317.9	75.5	28.7	8.1	264.0	51.7	6.6	22.0	0.01	0.7	5.7	1.8
1943	340.4	93.1	30.6	8.5	250.0	62.3	7.6	18.0	0.01	0.8	5.3	2.3
1944	347.6	121.5	25.8	10.9	245.3	82.7	5.5	18.2	-	1	3.5	1
19452	–	149.3	–	12.3	–	86.3	1.3	19.4	-	-	-	0.1

Производство на танкове и самоходни оръдия по време на войната¹

Година	Танкове и самоходни оръдия
	СССР	Германия	Италия	Унгария	Япония
1941	6590	52003	595	-	595
1942	24 446	93003	1252	500	557
1943	24 089	19 800	336		558
1944	28 963	27 300	-		353
19452	15 400	–	-	-	137

Производство на самолети по време на войната¹

Година	Самолети
	СССР	Германия	Италия	Унгария	Румъния	Япония
1941	15 735	11 776	3503	-	1000	5088
1942	25 436	15 556	2818	6		8861
1943	34 845	25 527	967	267		16 693
1944	40 246	39 807	-	773		28 180
19452	20 052	7544	-	-		8263

Таблици на работниците, заети в индустриите на СССР и Германия и таблица на чуждестранните (доброволно и принудително използваните работници и военнопленниците)⁴

Година	В индустрията		Чуждестранни		Общо
	СССР	Германия	СССР	Германия	СССР	Германия
1941	11 000 000	12 900 000	-	3 500 000	11 000 000	16 400 000
1942	7 200 000	11 600 000	50 000	4 600 000	7 250 000	16 200 000
1943	7 500 000	11 100 000	200 000	5 700 000	7 700 000	16 800 000
1944	8 200 000	10 400 000	800 000	7 600 000	9 000 000	18 000 000
19452	9 500 000	–	2 900 000	-	12 400 000	-

Забележки:

1. Таблиците са по Ричард Овери, Russia's War, стр. 155 и Campaigns of World War II Day By Day, от Крис Бишоп и Крис Макнаб, стр. 244 – 52.
2. Числата, които не са посочени в таблиците, са неизвестни. Количествата за СССР за 1945 г. са за цялата година, дори и след края на войната.
3. Данните за Германия за 1941 и 1942 г. включват само танковете. Самоходните оръдия струват приблизително 2/3 от танка (главно заради липсата на купола) и са предпочитани в отбранителните боеве. Гелмания увеличава производството на самоходни оръдия през втората половина на войната.
4. Данните са по The Dictators: Hitler's Germany, Stalin's Russia от Ричард Овери, стр. 498.

Трябва също да се отбележи, че данните за немските съюзници – Италия, Румъния, Унгария и България са добавени към тези на Германия. Две трети от желязната руда, необходима на немската икономика, е добивана в Швеция. СССР е подпомаган от Великобритания и САЩ чрез програмата за лендлиз. От своя страна, след загубата при Сталинград, Германия изцяло преориентира икономиката си на военни релси – нещо, което е разяснено в речта на Гьобелс в берлинския „Спортпаласт“, увеличавайки производството под вещото ръководство на Алберт Шпеер, въпреки масираните бомбардировки на западните Съюзници.

Военно-политическа ситуация в Европа

В резултат на Първата световна война (1914 – 1918) Германия претърпява поражение. Условията на Версайския договор, който поставя цялата вина за световната война върху Германия, се оказват изключително сурови както политически, така и икономически, което изостря националното самосъзнание. Революционните събития в Германия, свалили монархията, предшестват капитулацията на Германия, което позволява на германската десница да формира „легендата за удар с нож в гърба“, отричаща военното поражение и хвърляща вината за него върху революционерите. Руската империя и Руската република по време на войната принадлежат към блока на Антантата, който се бори с Германия и Централните сили и побеждава. В резултат на Октомврийската революция в Русия обаче се образува съветска република (РСФСР) и на власт идват болшевиките, чието правителство подписва сепаративен мир с Германия; болшевиките се ориентират към идеята за световна революция и подкрепят революционери със социалистическа и комунистическа насоченост в други страни.

След Октомврийската революция на територията на бившата Руска империя избухва гражданска война между Съветска Русия (болшевиките) и други съветски републики на територията на бившата империя, от една страна, и белите правителства на Русия, от друга, а освен това и движения за независимост и нови държавни образувания. Съветското правителство не е поканено на конференция във Версай, а Антантата не признава болшевишкото правителство и предоставя военна подкрепа на белите, докато нейните представители говорят за опасностите от разпространяващия се болшевизм. До подписването на Брест-Литовския договор Германия подкрепя движенията за независимост и противниците на болшевиките. В резултат на договора Германия и Централните сили получават контрол над Полша, Литва, Естония, Латвия, Финландия и няколко други рейони. В резултат на капитулацията на Германия пред Антантата и нейните съюзници тези територии са освободени в съответствие с условията на Парижката мирна конференция през 1919 г. във Версай, а Полша, Литва, Естония, Латвия и Финландия стават самостоятелни и независими държави.

В резултат на сепаратния Брест-Литовски договор Съветска Русия, от една страна, се оказва сред победените държави, а от друга – получава признание от Германия и става субект на международното право. Версайско-Вашингтонската система, създадена преди всичко за сдържане на Германия, изключва и Русия, където болшевишкото правителство печели Гражданската война. През 1922 г. на базата на РСФСР и съветските републики, създадени на територията на бившата Руска империя, се формира Съюзът на съветските социалистически републики (СССР). През 20-те години на миналия век се налага икономическо сътрудничество между Германия и СССР, но отношенията са подкопавани от болшевишкия и комунистическия курс към световната революция. Антантата също си сътрудничи с Германия, надявайки се да я използва за сдържане на болшевизма.

В Германия страхът от „болшевизма“ получава обосновка по време на революцията в Германия. Така марксистите (коммунисти и социал-демократи) участват в свалянето на монархията, а германските комунисти се стремят да установят власт на съветите, подобна на установяваната в бившата Руска империя; в Бавария след ликвидирането на Баварската советска республика в десните среди се утвърждава образът на „болшевизма“ като господство на чужди елементи, изпълняващи волята на еврейството и Москва. Адолф Хитлер, лидер на партията на нацистите, която идва на власт в Германия през 1933 г., от ранните години на политическата си кариера се стреми да се бори срещу марксизма и „болшевизма“, който пряко свързва със световното еврейство (вж. теория за комунистическия еврейски заговор). За Хитлер евреите са едновременно революционери-социалисти, които вече са свалили силната държава в Германия и подготвят нова болшевишка революция, и капиталисти, които експлоатират победената Германия. Нацисткият антисемитизъм се съчетава с общите за германските десни империализъм и идеята за „жизнено пространство на Изток“. През 20-те години Хитлер формулира необходимостта от завладяване на СССР и превръщането на неговите територии в германски колонии: по този начин биха били премахнати и евреите, които подготвят унищожението на Германия, и би било осигурено жизнено пространство. В „Моята борба“ Хитлер постулира, че тъй като германските елементи, исторически управлявали Руската империя, са унищожени от еврейската революция, а славяните като по-низша раса не могат да създадат собствена държава, унищожаването на властта на евреите ще доведе и до унищожаване на държавата в Русия. Друг враг в краткосрочен план се разглежда Франция, докато Великобритания може да бъде потенциален съюзник. В своята докторска дисертация „Стратегията на Хитлер“ от 1965 г. немският историк Андреас Хилгрубер подробно разглежда расово-идеологическите мотиви на нацистката държава за водене на разрушителна война срещу Съветския съюз: физическо изтребление на „еврейско-болшевишкия“ елит на страната и самите евреи като негови предполагаеми биологични корени; завладяване на колониално и жизнено пространство на Изток за Германската империя и поробване и унищожение на славянското население. По-късно Хилгрубер директно описва характера на операция „Барбароса“ като „умишлена расово-идеологическа война на изтребление“.

През 1931 г. революция в Испания довежда до свалянето на монархията, а през 1936 г. в Испания се случва десен военен преврат, който предизвиква гражданска война. Този конфликт скоро придобива характеристиките на посредническа война като Съветският съюз и леви доброволци от различни страни застават на страната на републиканското правителство и левите групировки на Испания, докато нацистка Германия, фашистка Италия и Португалия на Салазар застават на страната на подкрепящите на преврата испанските националисти, водени от генерал Франсиско Франко.

През 1938 – 1939 г. се случва разделянето на Чехословакия – на практика анексирана от Германия и Унгария, като една от областите е отстъпена на Полша. Полша е била готова да обяви война на СССР, ако СССР изпрати войски в помощ на Чехословакия през полска територия. Този епизод се изследва извън контекста на Втората световна война.

На 23 август 1939 г. Германия и СССР подписват пакт за ненападение и Таен допълнителен протокол към него, в следствие на което Източна Европа между подписалите го страни. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, вследствие на което Великобритания и Франция обявяват война на Германия. Това се счита за началото на Втората световна война. На 17 септември 1939 г. СССР анексира източните райони на Полша (под претекст за защита на коренното население на Западна Украйна и Западна Беларус), които са част от неговата зона на интерес според протокола. Полската държава е ликвидирана, а територията ѝ е разделена между Германия и СССР. Вилнюс е прехвърлен на Литва, по северната граница на която преминава границата на зоните на влияние на Германия и СССР. През зимата на 1939 – 40 г. СССР се опитва да завземе Финландия, призната за негова зона на интерес от Таен допълнителен протокол, и за това е изключен от Общество на народите (Германия се оттегля от него през 1933 г.).

През 1940 г., в съответствие с Тайния допълнителен протокол, СССР окупира и анексира териториите на Естония, Латвия, Литва (с изключение на Клайпеда, която е отстъпена на Германия в края на 1939 г.), както и Бесарабия и Северна Буковина, които са отнети от Румъния през юни 1940 г.

Подписвайки пакт със СССР, чрез който СССР се е запазил чрез съюз с Третия райх, Хитлер се е надява да организира подобен съюз с Великобритания, което би му позволило впоследствие да завземе СССР, след което Третият райх да влезе в конфронтация със САЩ.

Разработването на план за нападение на Германия срещу СССР е извършено по заповед на Хитлер през юли 1940 г. По това време Германия окупира Австрия, Чехия, Дания, Норвегия, Белгия, Нидерландия, Люксембург и западните територии на разделена Полша в Западна Европа, а също така е победила Франция, като окупира част от нейните територии. Германия успява радикално да промени стратегическата ситуация в Европа, да извади Франция от войната и да изгони британската армия от континента. По време на последвалата Битка за Британия обаче германската авиация не успява да постигне въздушно превъзходство, необходимо за провеждане на въздушно-десантна операция на Британските острови. През пролетта на 1941 г. Германия е принудена да окупира Югославия поради извършения там държавен преврат и за да спаси спешно положението на италианските си съюзници в Гърция. Всъщност тези принудителни военни операции на Балканите забавиха с около два месеца нахлуването в СССР от въоръжените сили на европейската коалиция на страните от Оста, която към юни 1941 г., освен Германия, включва: Италия, Унгария, Румъния, България, Словакия, Хърватия и Финландия.