Игор Миторай
| Игор Миторай Igor Mitoraj | |
.jpg) 29 април 2014 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 октомври 2014 г.
|
| Кариера в изкуството | |
| Учители | Тадеуш Кантор |
| Игор Миторай в Общомедия | |
Игор Миторай (на полски Igor Mitoraj, първоначално Йежи Макина, Йежи Миторай), роден на 26 март 1944 в Оедеран (Германия), починал на 6 октомври 2014 в Париж) – полски скулптор, емигрант от 1968, творящ извън границите на Полша, във Франция и Италия, известен с монументалните си скулптори в класически стил, представящи повредени човешки тела. Печели изключително признание в Западна Европа.[1]
Младост
[редактиране | редактиране на кода]Син е на депортираната на територията на Германския райх полска работничка Зофия Макина и на френски военнопленник, офицер от Чуждестранния легион с полски произход. След края на войната заминава с майка си при нейните родители в Полша. Детството и юношеството му преминават в местността Гроец край Освиенцим. Когато майка му се омъжва за Чеслав Миторай, той приема фамилията на втория си баща.[2]
Завършва Художествената гимназия в Белско-Бяла през 1963 г., след което работи една година в Градската търговия на дребно в Катовице, но се отказва от тази работа. През октомври 1965 г. започва работа в Химическите заводи „Освиенцим“ като художник плакатист.
През 1966 г. постъпва в Академията за изящни изкуства в Краков, където изучава живопис под ръководството на Тадеуш Кантор. Няма сигурни данни дали е завършил образованието си в Краков, тъй като политическата ситуация му позволява да замине за Париж през 1968 г., където възнамерява да открие баща си, но срещата така и не се осъществява.
Начало на артистичната кариера
[редактиране | редактиране на кода]Организира своята първа изложба по време на следването си в Краков и скоро след това заминава за Париж, където променя името си от Йежи на Игор. Успява да продължи обучвението си в Училището за изящни изкуства (École des Beaux Arts). В Париж първоначално твори като живописец и график. По време на своите пътуванията в Мексико, обаче, е възхитен от изкуството на ацтеките и това го кара да насочи интереса си към скулптурата. Излага свои творби в галерия „Ла Юн“ (La Hune) в Латинския квартал в Париж (1976).[3]
След като получава предложение да подготви изложба за галерия „ArtCurial“ в Париж, заминава за една година в региона на художествените леярни за бронз и каменоделство, занимаващи се с обработка на мрамор в Пиетрасанта, Италия. Запознава се с използваната там техника и създава първите си бронзови произведения, както и монументални скулптури от бял мрамор от близките кариери край Карара.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Миторай разпределя времето си между Париж и Пиетрасанта, където от 1983 г. има собствено ателие. Темата на неговите скулптури е човешкото тяло в състояние на крехкост. Художникът често се позовава на гръцки митични фигури, като Икар, Тиндарей, Кентавър, Ерос, Марс, Горгона, и подчертава тяхната уязвимост чрез преувеличение, фрагментация и умишлени пукнатини и повреди на повърхността на статуите или чрез това да ги повали на земята. Понякога неговото изкуство се възприема като кич.[4]
Умира на 6 октомври 2014 в Париж. Погребан е на гробището в Пиетрасанта.[5]
През септември 2025 скулптурата му „Тиндарей“ е продадена на търг за рекордните за полския пазар 6,89 милиона злоти.[6]
Отличия
[редактиране | редактиране на кода]- През 2003 е удостоен с титлата доктор хонорис кауза от Краковската академия за изящни изкуства, като първият носител на това отличие в учебното заведение.[7]
- 5 октомври 2005, е отличен от министъра на културата със златен медал „Заслужил за културата Gloria Artis“[8]
- На 24 април 2012 е отличен от президента Бронислав Коморовски с Командорски кръст на Ордена за възраждане на Полша. Орденът е връчен на 3 май 2012.
- 25 октомври 2023 с решение на Общинския съвет, посмъртно му е присъдена почетната титла „Почетен гражданин на община Освиенцим“, като израз на най-високо уважение и възхищение към неговия талант и творческа дейност.[9]
Избрани изложби
[редактиране | редактиране на кода]- 1976: първа индивидуална изложба на живопис и графика в галерия „Ла Юн“ в Париж
- 1977: индивидуална изложба на скулптури и бижутерия от бронз в ArtCurial в Париж
- 1986: покана за 42. Биенале във Венеция
- 1989: изложба в Академията за изкуства в Ню Йорк
- 1999: изложба в археологическия музей и в Градина „Бòболи“ във Флоренция
- 2001: изложба в Олимпийския музей в Лозана
- 2003: изложба на площадите на полските градове – Скулптури и рисунки на Игор Миторай: Познан (16 октомври 2003 – 25 януари 2004)
- 2003: откриване на изложба с 60 творби на Миторaй от президента Александър Квашневски в Международния културен център в Краков.
- 2004: 56 класически скулптури на Миторaй, изработени от бронз, чугун, бял и черен мрамор, както и теракота; 36 негови рисунки от периода 1976–2001 г.; и 14 бронзови скулптури са изложени на Главния пазарен площад в Краков (17 октомври 2003 – 25 януари 2004) и във Варшава (11 февруари – 25 април 2004).
Скулптури на открито
[редактиране | редактиране на кода]- Санта Крус де Тенерифе – „Per Adriane”
- Paryska dzielnica La Défense (до входа на Университета) – Икария, Големият тосканец, Тиндарей
- Олимпийски парк в Лозана – Corazza
- Пиаца Монте Грапа в Рим – Римска богиня
- Abuta na Hokkaido – Tsuki-no-hikari (Лунна светлина); реплики на произведението стоят също в Лондон (пред Британския музей), в Схевенинген (на дюните, близо до музея Beelden aan Zee) и в Познан.
- Милано – Централен фонтан
- Базилика „Санта Мария на ангелите и мъчениците“ в Рим – вратите н а храма
- Превързаният Ерос (Eros Bendato) на Главния площад в Краков и в Градската градина на Сейнт Луис, САЩ
- 1994: Кентавър (Centauro) на площада в Музея на Помпей, Форумът на Помпей. Бронзова отливка
- 2001: Икария Гранде на остров Ортигия в Сиракуза
Валенсия
Превързаният Ерос, Краков
Мадрид
Gambe Alate, бронз, 2002, изложба в Краков 2003
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Christopher Masters, Igor Mitoraj obituary [online, The Guardian, 17 października 2014 [посещение 2024-10-18 (ang.).
- ↑ Rzeźbiarz Igor Mitoraj został pośmiertnie honorowym obywatelem gminy Oświęcim. 2023-10-26. [посещение 2023-10-28].
- ↑ Igor Mitoraj, Yorkshire Sculpture Park, katalog wystawy 1992-1993, s. 96.
- ↑ Magdalena Howorus-Czajka, Broken heroes...Kitsch or art? Reception of Igor Mitoraj's works [online], Roczniki Humanistyczne, 2018 [посещение 2024-10-18] (ang.).
- ↑ Agnieszka Stabro: "Igor Mitoraj. Polak o włoskim sercu", Rebis, Poznań 2022
- ↑ Rekordowa aukcja. Czterometrowa rzeźba sprzedana za miliony [online], Business Insider Polska, 17 września 2025 [посещение 2025-09-21].
- ↑ Igor Mitoraj [online, gminaoswiecim.pl [посещение 2024-07-30] (pol.).
- ↑ Medal Gloria Artis dla twórców i działaczy kultury. wp.pl, 5 października 2005. [посещение 2011-07-02].
- ↑ Igor Mitoraj – Honorowy Obywatel Gminy Oświęcim [online], gminaoswiecim.pl [посещение 2023-10-26] (pol.).
|
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Igor Mitoraj в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |