Жена
Жена е човек от женски пол, за разлика от индивидите от мъжки пол – мъже.

Езикови употреби
[редактиране | редактиране на кода]Думата „жена“ обикновено се използва за зрели и възрастни индивиди[1], а за децата и подрастващите от женски пол най-често се използва думата „момиче“.[2] В същото време в определен контекст думата „жена“ се използва и независимо от възрастта, например в съчетания като „права на жените“ (включително избирателно право на жените).[3]
„Жена“ се употребява в българския език и като синоним на съпруга, т.е. встъпила в брак, но и в смисъл на интимна приятелка/любовница (жаргонен синоним – „гадже“; със сходна употреба в различни времена и контексти: либе, изгора, севда, годеница) или на партньор в живота (най-вече – участник в отношения от тип „съвместно съжителство“,[4] но и в по-архаични варианти, като общуване между мъж и негова наложница/конкубина). Думата любовница може да се отнася и до тайни извънбрачни връзки, включително такива включващи изневяра или промискуитет и оценявани като прелюбодеяние).
Като нечия роднина една жена би могла да бъде и майка, дъщеря, сестра, баба, прабаба и т.н.[5]
Някои други думи имат донякъде сходна употреба, например обръщенията лейди/дама[6], госпожица (съкратено изписване г-ца), госпожа (съкратено изписване г-жа), другарка (официално в Народна република България; вариантът за обръщение към мъж е „другар“[7]). В България са популярни и традиционните за Франция обръщения „мадам“ и „мадмоазел“, ползвани поначало от френскоговорящите, съответно по отношение на омъжени и на неомъжени жени.[8]

Използват се и думите девойка[9] (тълкуваемо и като момиче), девица (девственица, девствена жена)[10], дева (с контекст, повече обвързан с религиозност; например Дева Мария – в християнството)[11], невеста (съпруга – особено скоро след сватбата си, булка, младоженка, девойка/мома за женене).[12]
Също така жените въобще са наричани „нежния пол“ или „слабия пол“ в различие от мъжете – наричани „силният пол“, което отразява както физически, така и психически особености, окачествявани като типични за тези полове и свързвани с понятия за слабост/немощ и сила/мощ.[13] Съществуват и редица словосъчетания, визиращи разделянето на различни неща на „мъжки“ и „женски“/„дамски“, включително отнасящи се до облеклото или до негови елементи или декорации (например – шевици[14]). По подобен начин много неща се делят на „момичешки“ и „момчешки“, отличавайки се например чрез цветовете си, както след Втората световна война постепенно става популярно за бебешките дрешки (розово – за момичетата, синьо – за момчетата).[15]

Биология и психология
[редактиране | редактиране на кода]Наследственост и психика
[редактиране | редактиране на кода]Заради своите биологични или психологически особености жената често бива наричана „противоположност на мъжа“, като израз на стремежа да се обобщят и обяснят най-видимите различия между двата пола, като своеобразни качества-антиподи. В действителност те не са изцяло закотвени в пола, а по-скоро взаимно се допълват във всичките си аспекти (включително – чисто физиологични) и преливат едни-в други, минавайки през много отсенки, варианти и преходи между крайности, описвани като типични за женствеността и мъжествеността полюси (като слаба емоционалност/пасивност и силна емоционалност/активност; физическа сила и физическа слабост).
От генетична гледна точка повечето жени имат кариотип 46,XX, но около една на 1000 е с кариотип 47,XXX, а една на 2500 – с кариотип 45,X (синдром на Търнър). За разлика от тях при мъжете обичайният кариотип е 46,XY. По тази причина X и Y хромозомите се наричат съответно „женска полова хромозома“ и „мъжка полова хромозома“.[16] Във връзка с наследствеността е и понятието „митохондриална Ева“.[17]
Полови белези
[редактиране | редактиране на кода]От гледна точка на биологията жените се характеризират с наличието на женски полови органи, образуващи женската половата система (с основна функция – процесът на размножаване), както и на женски вторични полови белези, които участват в изхранването на малките (децата и по-специално – на бебетата)[18] и/или за привличане на партньор.
В течение на живота си жената преминава през няколко фази на трансформация (обособяващи жизнения ѝ цикъл), от които особено важни от гледна точка на размножителните ѝ способности са нейните пубертет (в хода на който обикновено жените придобиват способността да забременяват)[19] и менопауза (през време на която жените обикновено губят способността си да забременяват).[20].



Отделните размножителни органи изпълняват и други функции. Яйчниците, освен регулаторните си функции с отделянето на хормони, създават и женските гамети, наричани яйцеклетки. Този процес е периодичен и се повтаря в т.нар. менструален цикъл. По време на менструалния цикъл, при липса на кървене, шийката на матката произвежда други секрети, които могат да са прозрачни или кремави на цвят. Този секрет се отделя през влагалището и може се наблюдава върху бельото. В тези случаи поддържането на добра интимна хигиена е важно. Тя може да бъде постигната с редовно измиване на интимната област и използване на ежедневни дамски превръзки.[21]
При оплождане на яйцеклетките с мъжки гамети (сперматозоиди) се образуват нови генетични индивиди (отначало под формата на зигота, развиваща се впоследствие във фетус). Матката е орган, в който яйцеклетките, попадат посредством маточните тръби, включително в случай че това бъде предшествано от оплождане на някоя от тях (което по принцип се случва в някоя от двете маточни/фалопиеви тръби), но също и ако никоя не бъде оплодена. Той включва тъкан, защитаваща и изхранваща развиващия се зародиш/ембрион по време на бременността (под формата на плацента), и мускули, които го изхвърлят от тялото по време на раждането. Влагалището я свързва с външната среда; участва както в интромисията, така и в раждането. Вход към него, но също и защитаващ го комплекс от органи е вулвата на жената, явяваща се най-външната част от нейните първични полови белези.[22]



Най-характерният вторичен полов белег у жените са техните двойки млечни жлези, т.е. техните гърди (бюст) – еволюирали потни жлези, които могат да произвеждат мляко (кърма), хранителен секрет, който представлява най-видимата особеност на бозайниците. При зрелите жени те обикновено са по-изявени от обичайното за повечето други бозайници. Тази изявеност не е необходима за отделянето на мляко, а вероятно поне частично се дължи на полов отбор. Сред другите женски вторични полови белези са:
- средно, по-нисък ръст, отколкото при мъжете
- по-голяма ширина при бедрата, отколкото при раменете
- по-слабо лицево окосмяване
- повече подкожни мазнини; натрупване на мастни запаси главно по бедрата и ханша
- по-фина структура на кожата
- по-широки таз и задник


Акушерство и гинекология
[редактиране | редактиране на кода]Научната дисциплина, занимаваща се с биологичното и медицинско изследване на женската полова система, се нарича гинекология.[23] Тя е тясно свързана с акушерството – медицинска специалност, занимаваща се главно с въпросите на раждането и на грижите за бебетата, бременните и родилките. Тя е един от най-древните клонове на медицината и претърпяла сложно развитие през хилядолетията на съществуването си.[24] Изборът на акушерка и качеството на акушерските услуги са от особено голяма важност за благополучието, както на майката, така и на потомството ѝ.[25]
Някои заболявания засягат в по-голяма степен жените или дори се срещат само при тях, например лупус еритематозус, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на яйчниците. При някои болести при мъжете и жените се проявяват различни симптоми и е възможно те да реагират по различен начин на лечението.


Раждаемост и смъртност
[редактиране | редактиране на кода]Средният брой на родените жени е по-малък от този на родените мъже в съотношение около 1:1,050, а при общото население на света съотношението е около 1:1,013. Подобни са данните и конкретно за България (според Националния статистически институт са родени през 2015 г 34 069 момчета и 31 881 момичетата).[26] В същото време при хората над 60-годишна възраст броят на жените е по-голям в съотношение около 1:0,81, което се дължи на тяхната по-голяма продължителност на живота, благоприятствана от съчетание от различни фактори: генетични, обществени (например жените много по-рядко участват във въоръжените сили на воюващи страни), поведенчески (например по-редките самоубийства, по-малко пушене и злоупотреба с алкохол), физиологически (положителното въздействие на женския хормон естроген върху сърдечно-съдовата система, отсъствие на вредните ефекти от повишено наличие на андрогени).[27]

Полова идентичност и полови роли
[редактиране | редактиране на кода]Идентичност
[редактиране | редактиране на кода]Половата идентичност е разпознаване на индивида в рамките на характеристиките на собствения му пол. Независимо от наличието или не на по-различни качества някои жени могат да се идентифицират в някои отношения с мъжете или дори с мъжкия пол като цяло, поради тяхното вътрешно самовъзприятие, или обратното – въпреки различните характеристики да се идентифицират изцяло с женския пол. Също така и сексуалната ориентация не е хетеросексуална у всички жени.[28]

Самите характеристики на женския пол, като зависими от типично женската физиология, за разлика от тази на мъжа, имат относителна променливост и разнообразие в неговите рамки. Биологичните, физиологични, психологични описания на жената като по-слаба физически, по-чувствителна, с по-тих и мек или по-висок и писклив глас (например тип мецосопран), по-флуидна, по-грижовна варират, според личността и индивида. Някои жени (сравнени с останалите жени и с някаква част от мъжете) имат по-висок тембър на гласа от други, по-високи са, имат по-ясно изразена мускулатура, имат по-силна склонност към аналитично мислене, по-малко податливи са на настроения.


Жените като част от обществото
[редактиране | редактиране на кода]Половите роли в обществата се определят от вида общество. При матриархата жените са имали водеща роля, докато при патриархата – мъжете; предполагаемо властта бива отнета от жените и придадена на мъжете.

През ХХ век тенденцията е към равно представяне на жените спрямо мъжете, във властта и в обществото, включително във финансово отношение.[29] Последното спомага и за засилването на тенденцията към изравняване на възможностите и между самите жени. Така например, благодарение на повишаването на покупателната способност, сред голяма част от женското население по света, бялата булчинска рокля – отначало лукс, достъпен само за дамите от висшето общество – постепенно е станала типично сватбено облекло.[30]

Една от страните, в които е установено правилото за една и съща работа и при еднакъв по важност пост жените да получават една и съща заплата (макар не непременно и след евентуалните бонуси) с мъжете е САЩ. Това става и посредством законодателството на страната, включително Закона за равното заплащане от 1963 г.[31]




Същевременно в представите за историята на (взаимо)отношенията между половете и за културната антропология, водещи началото си от Романтизма се съдържа виждането, че в традициите на праисторическите общества (в условията на упражняване на лов и събирачество, като основен поминък) е било свойствено мъжът да ловува, а жената да събира семена и плодове или да се грижи за децата и дома, което идва като аргумент в полза на мнението, че ролите в бита (съответно – и въобще в живота) изначално са полово диференцирани.[32][33] Всъщност в някои древни и традиционни общества тези дейности са се извършвали и от двата пола, включително – наравно и/или съвместно.[34] При някои от тях това е описвано като обичайна практика,[35][36][37][38][39] докато при други – повече като резултат от избор на съответните групи и личности или от текущите обстоятелства.[40] Според изследване от 2023 година ранните жени също са ловували[41][42], включително и едър дивеч.[33] Някои изследвания сочат това като относително често явление[43], докато според други то е установено в малък процент от проучените общества на ловци събирачи.[44]




С развитието на обществените отношения, на технологииите и икономиката жената придобива повече възможности да избира дали да стои у дома си или да работи извън него, тъй като домашната/къщната работа сама по себе си бива постепенно намалена. Освен това с отглеждането, образованието, възпитанието на потомството целодневно и целогодишно (или въобще през голяма част от времето) се занимават и институции като детски ясли, детски градини, училища и университети, което (макар и да не отменя нуждата от нея напълно) значително облекчава родителската и конкретно – майчината грижа, която от своя страна поначало не се ограничава с прехраната и хигиената на децата – също са улеснени и подобрени от напредъка на науките, включително на педагогиката.[45]



Изобразяване
[редактиране | редактиране на кода]Жените и различни аспекти на техния живот са чест предмет на изобразяване във всички изкуства, включително в скулптурата, от която са някои от най-ранните примери, като Вилендорфската Венера[46]; присъстват и в архитектурата (например под формата на кариатиди).[47]

Ярки женски образи има и в митологията – сред най-старите е този на тиванската царица Ниоба, майка на Ниобидите.[48] Могат да се намерят също в различни литературни произведения с религиозна тематика или да бъдат героини в легенди, свързани с определени религии (например библейските Ева, Рут, Естир, Ависага, Елисавета; сестрите Агапия, Ирина и Хиония,[49] съдбата на които е в основата на средновековната (от X век) драма „Дулциций“[бележка 1]) с автор известната писателка Хросвита Гандерсхаймска; Аиша, съпруга на пророка Мохамед; Мая, майката на Буда; Сита, основен женски персонаж в индуисткия епос „Рамаяна“). Застъпени са и във фолклора, например – Магарешката кожа, Шехерезада, Принцесата-жаба, както и в авторската литература от всички времена (например – Поликсена[бележка 2], Дидона, Гуиневир[бележка 3], Дулсинея[бележка 4], Офелия[бележка 5], Мол Фландърс, Ана Каренина, Мери Попинз[бележка 6], Дороти Гейл[бележка 7], Бела Суон[бележка 8]).
Някои от най-известните картини, като „Антеа“ на Пармиджанино, също изобразяват жени. В множество произведения, принадлежащи към различни музикални форми (балет, инструментална музика, песни), обект на изобразяването са жени или самите произведения се изпълняват от жени или с участието на жени. Жените, като тема и като изпълнителки на роли широко присъстват и в театъра, киното, телевизията и социалните медии.


Известни жени
[редактиране | редактиране на кода]В хода на световната история множество жени са се прочули в най-различни сфери и отношения, включително и чрез съпрузите или партньорите си. Някои от тях са:
- Нефертити – древноегипетска владетелка съпруга на фараона Ехнатон
- Аспазия – любовница, а впоследствие – съпруга на атинския стратег Перикъл
- Зенобия – царица на Палмира
- Локуста – отровителка, замесена в убийството на римския император Клавдий I
- Юлия Соемия – майка на римския император Елагабал
- Мелания Млада – християнска светица
- Елия Евдоксия – византийска императрица, жена на император Аркадий
- Хипатия – древногръцка философка от Александрия, Египет
- Брунхилда – кралица на франките
- Теодора Хазарска – съпруга на византийския император Юстиниан II
- Сей Шонагон – средновековна японска писателка, написала „Записки под възглавката“
- Евдокия Ингерина – любовница на византийския император Михаил III
- Олга Киевска – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I
- Мария Аргира – жена на Джовани Орсеоло, син на дожа на Венеция Пиетро II Орсеоло
- Тамара Велика – царица на Грузия
- Жана д'Арк – френска национална героиня от времето на Стогодишната война
- Хурем султан – жена на османския султан Сюлейман Великолепни
- Симонета Веспучи – италианска аристократка, вероятен модел за картината на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“
- Исабела I Кастилска – испанска кралица, съпруга на Фернандо II Арагонски
- Марина Мнишех – полска авантюристка, жена на Лъже-Дмитрий I
- Хуана Инес де ла Крус – поетеса от Нова Испания
- Мария Стюарт – шотландска аристократка, майка на Джеймс I, крал на Англия
- Покахонтас – индианка от района на британската колония Джеймстаун (Вирджиния)
- Емили дьо Шатле – френска учена, близка на Волтер
- Екатерина II Велика – руска императрица
- Мари Тюсо – швейцарска скулпторка
- Мари Анжелик дьо Фонтанж – метреса на френския крал Луи XIV
- Олимпия дьо Гуж – авторка на „Декларация за правата на жената и гражданката“
- Хариет Бичър Стоу – американска аболициониска
- Камий Клодел – френска скулпторка и художничка
- Биатрикс Потър – английска художничка и писателка
- Флорънс Найтингейл – английска медицинска сестра от времето на Кримската война
- Саролта Щайнбергер – първата жена-лекарка, завършили медицина в Унгария
- Нели Блай – американска журналистка
- Анжелика Аурора Рюмелин – съпруга на австрийския писател Леополд фон Захер-Мазох
- Мария Кутарида-Крътунеску – първата жена лекар в Румъния
- Сабиха Сертел – турска общественичка, представителка на ранния феминизъм
- Анна Ахматова – руска и съветска поетеса
- Елза Мартинели – италианска актриса и фотомодел
- Мария Кюри – изследователка на радиоактивността
- Люба Кутинчева – българска пътешественичка
- Дороти Сейърс – английска писателка
- Джоузефин Кокрейн – американка, изобретила първата механизирана и практична работеща съдомиялна машина
- Луиз Буржоа – американска скулпторка и художничка
- Магда Гьобелс – съпруга на нациста Йозеф Гьобелс
- Луиза Асланян – героиня от Френската съпротива
- Грейс Кели – принцеса на Монако
- Гърти Кори – първата жена, получила Нобелова награда за физиология или медицина
- Отавия Пиколо – италианска телевизионна и филмова актриса
- Мерседес Маккембридж – актриса от САЩ
- Йоко Оно – жена на музиканта Джон Ленън от състава „Бийтълс“
- Беатрис Оханесян – иракска пианистка и композиторка
- Каталин Карико – унгарска биохимичка специалистка по функциите на РНК
- Опра Уинфри – американска телевизионна водеща
- Еманюел Арсан – френска актриса и писателка от тайландски произход
- Ая Уето – японска актриса и певица в стил джей-поп
- Анне Вески – естонска певица
- Уангари Маатаи – кенийска еколожка
- Ана Патрисия Рохо – мексиканска артистка
- Домино Харви – английска актриса, влязла в числото на най-известните ловци на глави в Лос Анджелис, Калифорния
- Еня – ирландска музикантка
- Дилма Русев – бразилска политичка
- Мадалина Даяна Генеа – румънска актриса и модел
- Мая Хоук – американска музикантка, дъщеря на артистите Ума Търман и Итън Хоук
- Асмик Папян – съветска и арменска оперна певица
- Моника Пуиг – пуерториканска тенисистка
- Ники Минаж – влогърка от Тринидад и Тобаго
- Лю Ян – китайска космонавтка



Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Donald C. Rizzo. Fundamentals of Anatomy and Physiology. Cengage Learning, 2015
- “Жените по-малко с 23 милиона по света. Най-малко са евите в Индия и Китай.“ – статия във вестник „Стандарт“, онлайн-издание, понеделник, 21 септември 26.
- Джон Грей. Книгата „Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)“ в https://chitanka.info/


Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Жена“
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Момиче“
- ↑ Декларации на ООН, засягащи правата на жените // un.org, 17 февруари 2012. Архивиран от оригинала на 17 октомври 2025. Посетен на 08 септември 2026.
- ↑ Изхвърлят фактическото съжителство от новия Семеен кодекс // legalworld.bg, 11 януари 2012. Архивиран от оригинала на 31 януари 2026. Посетен на 14 септември 2026.
- ↑ Семейни структури и взаимоотношения familienhandbuch.de; Посетен на 13 септември 2026 г.
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Дама“
- ↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 315.
- ↑ Франция забрани обръщението "госпожица" в официални документи mediapool.bg; Посетено на 06.09.2026 г.
- ↑ Девойка – Значение на думата в българския речникdictionary.bg; Посетен на 20 септември 2026 г.
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Девица“
- ↑ П.А.Флоренский. ИКОНОСТАС; Посетен на 15 септември 2026 г.
- ↑ РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК – „Невеста“
- ↑ Слабостите на силния пол hera.bg; Посетен на 21 септември 2026 г.
- ↑ Светослав Славов. Защо се делят шивиците на мъжки и женски? svetulka.eu; Посетен на 04 октомври 2026 г.
- ↑ Защо момчетата носят синьо, а момичетата – розово obekti.bg ;Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Драгомира Николова. Изчезва ли У-хромозомата в еволюцията? priroda.bas.bg; Посетен на 23 септември 2026 г.
- ↑ Светлана Александровна Боринская. О митохондриальной Еве и генетическом разнообразии современного человечества antropogenez.ru; Посетен на 08 октомври 2026 г.
- ↑ Цвети Цанева. Кърменето никога не е било толкова красиво hera.bg; Посетен на 04 октомври 2026 г.
- ↑ Редактор: д-р Галина Станева. Пубертет при момичетата framar.bg; Посетен на 22 септември 2026 г.
- ↑ Автор: д-р Стелла Йорданова Йорданова; Редактор: Камелия Методиева. Менопауза framar.bg; Посетен на 22 септември 2026 г.
- ↑ д-р Маргарита Тумбева. Пубертетното развитие при момичетата започва по-рано puls.bg; Посетен на 04 октомври 2026 г.
- ↑ Genitalien frauenaerzte-im-netz.de; Посетен на 23 септември 2026 г.
- ↑ Wielki słownik języka polskiego:ginekologia wsjp.pl; Посетен на 22 септември 2026 г.
- ↑ History of midwifery slideshare.net; Посетен на 22 септември 2026 г.
- ↑ Sabine Devins. The midwife: Your best friend in natal care // thelocal.de, 20 август 2014. Архивиран от оригинала на 22 ноември 2025. Посетен на 23 септември 2026.
- ↑ Раждат се повече момчета отколкото момичета btvnovinite.bg; Посетен на 23 септември 2026 г.
- ↑ Why is life expectancy longer for women than it is for men? // Scientific American, 30 август 2004. Архивиран от оригинала на 19 март 2011. Посетен на 17 октомври 2009.
- ↑ Росица Тодорова. Дали не съм лесбийка? hera.bg; Посетен на 04 октомври 2026 г.
- ↑ От женщины до тоже человека kommersant.ru; Посетен на 10 септември 2026 г.
- ↑ Защо булчинската рокля е бяла? alfabrides.bg; Посетен на 10 септември 2026 г.
- ↑ Equal Pay Act of 1963 - EPA - 29 U.S. Code Chapter 8 § 206(d) // finduslaw.com, 16 януари 2007. Архивиран от оригинала на 23 ноември 2011. Посетен на 02 октомври 2026.
- ↑ НАЙ-РАННИТЕ ОБЩЕСТВА: ЛОВЦИ И СЪБИРАЧИ e-edu.nbu.bg; Посетен на 19 септември 2026 г.
- 1 2 Нурит Айзенман. Мъжете са ловци, жените са събирачи. Това беше предположението. Ново проучване го преобръща. npr.org; Посетен на 06.09.2026 г.
- ↑ Палеолитните общества bg.khanacademy.org; Посетен на 19 септември 2026 г.
- ↑ Мая Вей-Хаас. Праисторическото откритие на ловджийки преобръща предположенията за половите роли nationalgeographic.com; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Меган Бизеле, Стив Баркли. Знанията на жените от джу/'хоан за проследяване и техният принос за ловния успех на техните съпрузи researchgate.net; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Земеделие и събирателство при горските народи eaglecircle.org; Посетен на 19 септември 2026 г.
- ↑ Alyssa N. Crittenden, Nancy L. Conklin-Brittain, David A. Zes, Margaret J. Schoeninger, Frank W. Marlowe. Juvenile foraging among the Hadza: Implications for human life history sciencedirect.com; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Heather Pringle. The Brine Revolution.Did lowly shellfish change the world? hakaimagazine.com; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Карол Р. Ембър, Жаклин Хайтман, Себастиан Уанг Гаует. Ловци-събирачи (фуражири).Разделение на труда по пол hraf.yale.edu; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Владимир Кабо. Ловци и събирачи в Южна и Северна Америка vladimirkabo.com; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Старе Вартан. Женските тела са уникално гъвкави - ето защо това ги прави силни nationalgeographic.com; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Кара Окобок и Сара Лейси. Теорията, че мъжете са еволюирали, за да ловуват, а жените - за да събират, е погрешна. scientificamerican.com; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ Вивек Венкатараман, Джорди Хофман, Кайл Фаркухарсън, Хелън Елизабет Дейвис, Едуард Х. Хаген, Реймънд Б. Хамес, Бари С. Хюлет, Люк Гловацки, Ханеул Джанг, Робърт Кели, Карън Крамер, Шийна Лю-Леви, Кейти Старкуедър, Кристен Сайм, Дънкан Н.Е. Стибард-Хоукс. Жените събирачки понякога ловуват, но разделението на труда по пол е реално: коментар върху Anderson et al. (2023) „Митът за човека ловец“ sciencedirect.com; Посетен на 09 октомври 2026 г.
- ↑ От къде идват изразите „Детска ясла“ и „Детска градина“? roditel.bg; Посетен на 18 септември 2026 г.
- ↑ Петрина Василева. Вилендорфската Венера е най ранния символ, възхваляващ женската плодовитост flashnews.bg; Посетен на 29 септември 2026 г.
- ↑ Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона, т. XIVa, 1895: Карданахи — Керо, с. 506—507 Кариатида, ru.wikisource.org; Посетен на 3 септември 2026 г.
- ↑ Niobe. Greek mythology britannica.com; Посетен на 29 септември 2026 г.
- ↑ Св. мъченици деви Агапия, Хиония и Ирина Аквилейски pravoslavieto.com; Посетен на 18 септември 2026 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ По името на древноримския политик Дулциций – антагонист в произведението.
- ↑ Принцеса от Троя.
- ↑ Съпруга на легендарния крал Артур.
- ↑ Любимата на Дон Кихот.
- ↑ Героиня от трагедията „Хамлет“ от Уилям Шекспир.
- ↑ Бавачка с магически способности.
- ↑ В детския роман „Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум и в едноименния филм по него – момиче от Канзас, попаднало във вълшебната страна Оз и преживяло там удивителни приключения.
- ↑ Героиня от фентъзи-романа „Здрач“ и филмовата поредица по мотиви от него и от други романи на Стефани Майър.
| ||||||||||||||

