Жена

Жени пренасочва насам. За филма на Владимир Боталов вижте Жени (филм).

Жена е човек от женски пол, за разлика от индивидите от мъжки пол – мъже.

Символ на женския пол произтичащ от този на планетата Венера

Езикови употреби

Думата „жена“ обикновено се използва за зрели и възрастни индивиди, а за децата и подрастващите от женски пол най-често се използва думата „момиче“. В същото време в определен контекст думата „жена“ се използва и независимо от възрастта, например в съчетания като „права на жените“ (включително избирателно право на жените).

„Жена“ се употребява в българския език и като синоним на съпруга, т.е. встъпила в брак, но и в смисъл на интимна приятелка/любовница (жаргонен синоним – „гадже“; със сходна употреба в различни времена и контексти: либе, изгора, севда, годеница) или на партньор в живота (най-вече – участник в отношения от тип „съвместно съжителство“, но и в по-архаични варианти, като общуване между мъж и негова наложница/конкубина). Думата любовница може да се отнася и до тайни извънбрачни връзки, включително такива включващи изневяра или промискуитет и оценявани като прелюбодеяние).

Като нечия роднина една жена би могла да бъде и майка, дъщеря, сестра, баба, прабаба и т.н.

Някои други думи имат донякъде сходна употреба, например обръщенията лейди/дама, госпожица (съкратено изписване г-ца), госпожа (съкратено изписване г-жа), другарка (официално в Народна република България; вариантът за обръщение към мъж е „другар“). В България са популярни и традиционните за Франция обръщения „мадам“ и „мадмоазел“, ползвани поначало от френскоговорящите, съответно по отношение на омъжени и на неомъжени жени.

Група непалски момичета, приютени под чадър по време на мусонния сезон

Америкатската морска биоложка Рейчъл Карсън

Използват се и думите девойка (тълкуваемо и като момиче), девица (девственица, девствена жена), дева (с контекст, повече обвързан с религиозност; например Дева Мария – в християнството), невеста (съпруга – особено скоро след сватбата си, булка, младоженка, девойка/мома за женене).

Също така жените въобще са наричани „нежния пол“ или „слабия пол“ в различие от мъжете – наричани „силният пол“, което отразява както физически, така и психически особености, окачествявани като типични за тези полове и свързвани с понятия за слабост/немощ и сила/мощ. Съществуват и редица словосъчетания, визиращи разделянето на различни неща на „мъжки“ и „женски“/„дамски“, включително отнасящи се до облеклото или до негови елементи или декорации (например – шевици). По подобен начин много неща се делят на „момичешки“ и „момчешки“, отличавайки се например чрез цветовете си, както след Втората световна война постепенно става популярно за бебешките дрешки (розово – за момичетата, синьо – за момчетата).

Кърмачка с бебе

Биология и психология

Наследственост и психика

Заради своите биологични или психологически особености жената често бива наричана „противоположност на мъжа“, като израз на стремежа да се обобщят и обяснят най-видимите различия между двата пола, като своеобразни качества-антиподи. В действителност те не са изцяло закотвени в пола, а по-скоро взаимно се допълват във всичките си аспекти (включително – чисто физиологични) и преливат едни-в други, минавайки през много отсенки, варианти и преходи между крайности, описвани като типични за женствеността и мъжествеността полюси (като слаба емоционалност/пасивност и силна емоционалност/активност; физическа сила и физическа слабост).

От генетична гледна точка повечето жени имат кариотип 46,XX, но около една на 1000 е с кариотип 47,XXX, а една на 2500 – с кариотип 45,X (синдром на Търнър). За разлика от тях при мъжете обичайният кариотип е 46,XY. По тази причина X и Y хромозомите се наричат съответно „женска полова хромозома“ и „мъжка полова хромозома“. Във връзка с наследствеността е и понятието „митохондриална Ева“.

Полови белези

От гледна точка на биологията жените се характеризират с наличието на женски полови органи, образуващи женската половата система (с основна функция – процесът на размножаване), както и на женски вторични полови белези, които участват в изхранването на малките (децата и по-специално – на бебетата) и/или за привличане на партньор.

В течение на живота си жената преминава през няколко фази на трансформация (обособяващи жизнения ѝ цикъл), от които особено важни от гледна точка на размножителните ѝ способности са нейните пубертет (в хода на който обикновено жените придобиват способността да забременяват) и менопауза (през време на която жените обикновено губят способността си да забременяват)..

Американската актриса Тери Хачър с тогава 14-годишната си дъщеря Емерсън Роуз Тени, 2010 г.

Жена със стеатопигия

Схема на женската полова система

Отделните размножителни органи изпълняват и други функции. Яйчниците, освен регулаторните си функции с отделянето на хормони, създават и женските гамети, наричани яйцеклетки. Този процес е периодичен и се повтаря в т.нар. менструален цикъл. По време на менструалния цикъл, при липса на кървене, шийката на матката произвежда други секрети, които могат да са прозрачни или кремави на цвят. Този секрет се отделя през влагалището и може се наблюдава върху бельото. В тези случаи поддържането на добра интимна хигиена е важно. Тя може да бъде постигната с редовно измиване на интимната област и използване на ежедневни дамски превръзки.

При оплождане на яйцеклетките с мъжки гамети (сперматозоиди) се образуват нови генетични индивиди (отначало под формата на зигота, развиваща се впоследствие във фетус). Матката е орган, в който яйцеклетките, попадат посредством маточните тръби, включително в случай че това бъде предшествано от оплождане на някоя от тях (което по принцип се случва в някоя от двете маточни/фалопиеви тръби), но също и ако никоя не бъде оплодена. Той включва тъкан, защитаваща и изхранваща развиващия се зародиш/ембрион по време на бременността (под формата на плацента), и мускули, които го изхвърлят от тялото по време на раждането. Влагалището я свързва с външната среда; участва както в интромисията, така и в раждането. Вход към него, но също и защитаващ го комплекс от органи е вулвата на жената, явяваща се най-външната част от нейните първични полови белези.

Жена в 9-ия месец от бременността

Жени от индонезийската народност минангкабау, облечени в традиционни костюми

Раждането на Венера, 1862 г. от Южен Емануел Амари-Дювал

Най-характерният вторичен полов белег у жените са техните двойки млечни жлези, т.е. техните гърди (бюст) – еволюирали потни жлези, които могат да произвеждат мляко (кърма), хранителен секрет, който представлява най-видимата особеност на бозайниците. При зрелите жени те обикновено са по-изявени от обичайното за повечето други бозайници. Тази изявеност не е необходима за отделянето на мляко, а вероятно поне частично се дължи на полов отбор. Сред другите женски вторични полови белези са:

• средно, по-нисък ръст, отколкото при мъжете
• по-голяма ширина при бедрата, отколкото при раменете
• по-слабо лицево окосмяване
• повече подкожни мазнини; натрупване на мастни запаси главно по бедрата и ханша
• по-фина структура на кожата
• по-широки таз и задник

Афганистанки на опашка за гласуване в Кабул, октомври 2004 г.

Спектрален кариотип на жена

Акушерство и гинекология

Научната дисциплина, занимаваща се с биологичното и медицинско изследване на женската полова система, се нарича гинекология. Тя е тясно свързана с акушерството – медицинска специалност, занимаваща се главно с въпросите на раждането и на грижите за бебетата, бременните и родилките. Тя е един от най-древните клонове на медицината и претърпяла сложно развитие през хилядолетията на съществуването си. Изборът на акушерка и качеството на акушерските услуги са от особено голяма важност за благополучието, както на майката, така и на потомството ѝ.

Някои заболявания засягат в по-голяма степен жените или дори се срещат само при тях, например лупус еритематозус, рак на гърдата, рак на маточната шийка, рак на яйчниците. При някои болести при мъжете и жените се проявяват различни симптоми и е възможно те да реагират по различен начин на лечението.

Корица на женското списание „Feminal“, издавано в Барселона, Испания. 1908 г.

Райна Княгиня – участничка в българското Априлско въстание от 1876 г.

Раждаемост и смъртност

Средният брой на родените жени е по-малък от този на родените мъже в съотношение около 1:1,050, а при общото население на света съотношението е около 1:1,013. Подобни са данните и конкретно за България (според Националния статистически институт са родени през 2015 г 34 069 момчета и 31 881 момичетата). В същото време при хората над 60-годишна възраст броят на жените е по-голям в съотношение около 1:0,81, което се дължи на тяхната по-голяма продължителност на живота, благоприятствана от съчетание от различни фактори: генетични, обществени (например жените много по-рядко участват във въоръжените сили на воюващи страни), поведенчески (например по-редките самоубийства, по-малко пушене и злоупотреба с алкохол), физиологически (положителното въздействие на женския хормон естроген върху сърдечно-съдовата система, отсъствие на вредните ефекти от повишено наличие на андрогени).

Пътуващи актриси се преобличат в плевня. Гравюра по картина на Уилям Хогарт от 1738 г.

Полова идентичност и полови роли

Идентичност

Половата идентичност е разпознаване на индивида в рамките на характеристиките на собствения му пол. Независимо от наличието или не на по-различни качества някои жени могат да се идентифицират в някои отношения с мъжете или дори с мъжкия пол като цяло, поради тяхното вътрешно самовъзприятие, или обратното – въпреки различните характеристики да се идентифицират изцяло с женския пол. Също така и сексуалната ориентация не е хетеросексуална у всички жени.

Мистичният брак на света Екатерина, картина на Антонио да Кореджо (ок. 1526–1527), Лувър, Париж

Самите характеристики на женския пол, като зависими от типично женската физиология, за разлика от тази на мъжа, имат относителна променливост и разнообразие в неговите рамки. Биологичните, физиологични, психологични описания на жената като по-слаба физически, по-чувствителна, с по-тих и мек или по-висок и писклив глас (например тип мецосопран), по-флуидна, по-грижовна варират, според личността и индивида. Някои жени (сравнени с останалите жени и с някаква част от мъжете) имат по-висок тембър на гласа от други, по-високи са, имат по-ясно изразена мускулатура, имат по-силна склонност към аналитично мислене, по-малко податливи са на настроения.

Маргарет Тачър – сред водещите политици на XX в.

Реклама на корсет от края на XIX век

Жените като част от обществото

Половите роли в обществата се определят от вида общество. При матриархата жените са имали водеща роля, докато при патриархата – мъжете; предполагаемо властта бива отнета от жените и придадена на мъжете.

Шведската писателка Астрид Линдгрен при получаването от нея през 1994 г. на наградата „Right Livelihood Award“ в шведския парламент

През ХХ век тенденцията е към равно представяне на жените спрямо мъжете, във властта и в обществото, включително във финансово отношение. Последното спомага и за засилването на тенденцията към изравняване на възможностите и между самите жени. Така например, благодарение на повишаването на покупателната способност, сред голяма част от женското население по света, бялата булчинска рокля – отначало лукс, достъпен само за дамите от висшето общество – постепенно е станала типично сватбено облекло.

„Животът и възрастта на жената - Етапи от живота на жената от люлката до гроба“, американско печатно изображение от около 1849 г., илюстриращ 11 хронологични етапа на добродетелната женственост

Една от страните, в които е установено правилото за една и съща работа и при еднакъв по важност пост жените да получават една и съща заплата (макар не непременно и след евентуалните бонуси) с мъжете е САЩ. Това става и посредством законодателството на страната, включително Закона за равното заплащане от 1963 г.

Любим обичай, картина на Лорънс Алма-Тадема, 1909 г.

Жена в типично мъжко производство

Гробът на Раиса Горбачова на „Новодевическото гробище“ в Москва, Русия. Снимка от 2012 г.

Американската актриса и певица Тереза Грейвс, изпълнила главната роля в криминалния сериал от 1974-1975 г. „Вземете Кристи Лав!“ (Get Christie Love!).

Същевременно в представите за историята на (взаимо)отношенията между половете и за културната антропология, водещи началото си от Романтизма се съдържа виждането, че в традициите на праисторическите общества (в условията на упражняване на лов и събирачество, като основен поминък) е било свойствено мъжът да ловува, а жената да събира семена и плодове или да се грижи за децата и дома, което идва като аргумент в полза на мнението, че ролите в бита (съответно – и въобще в живота) изначално са полово диференцирани. Всъщност в някои древни и традиционни общества тези дейности са се извършвали и от двата пола, включително – наравно и/или съвместно. При някои от тях това е описвано като обичайна практика, докато при други – повече като резултат от избор на съответните групи и личности или от текущите обстоятелства. Според изследване от 2023 година ранните жени също са ловували, включително и едър дивеч. Някои изследвания сочат това като относително често явление, докато според други то е установено в малък процент от проучените общества на ловци събирачи.

Сана Марин, министър-председател на Финландия в периода (10 декември 2019 г. – 20 юни 2023 г.)

Меланион надбягва Аталанта, картина на Гуидо Рени, (1615 – 1625)

Мъж и три жени в групова сексуална сцена, илюстрация към „Кама Сутра“ от 19 в.

Германската аристократка Юлия фон Хауке (майка на българския княз Александър I Батенберг), облечена в полска носия

С развитието на обществените отношения, на технологииите и икономиката жената придобива повече възможности да избира дали да стои у дома си или да работи извън него, тъй като домашната/къщната работа сама по себе си бива постепенно намалена. Освен това с отглеждането, образованието, възпитанието на потомството целодневно и целогодишно (или въобще през голяма част от времето) се занимават и институции като детски ясли, детски градини, училища и университети, което (макар и да не отменя нуждата от нея напълно) значително облекчава родителската и конкретно – майчината грижа, която от своя страна поначало не се ограничава с прехраната и хигиената на децата – също са улеснени и подобрени от напредъка на науките, включително на педагогиката.

Две таитянки. Картина на Пол Гоген,изобразяваща местни жителки на тихоокеанския остров Таити

Състезаващи се бегачки

Жена от индианското племе чероки с 2 деца, ок. 1930-1945 г.

Изобразяване

Жените и различни аспекти на техния живот са чест предмет на изобразяване във всички изкуства, включително в скулптурата, от която са някои от най-ранните примери, като Вилендорфската Венера; присъстват и в архитектурата (например под формата на кариатиди).

Фигурка на Богинята със змиите. Археологически музей в Ираклио (около 1600 г. пр.н.е.)

Ярки женски образи има и в митологията – сред най-старите е този на тиванската царица Ниоба, майка на Ниобидите. Могат да се намерят също в различни литературни произведения с религиозна тематика или да бъдат героини в легенди, свързани с определени религии (например библейските Ева, Рут, Естир, Ависага, Елисавета; сестрите Агапия, Ирина и Хиония, съдбата на които е в основата на средновековната (от X век) драма „Дулциций“) с автор известната писателка Хросвита Гандерсхаймска; Аиша, съпруга на пророка Мохамед; Мая, майката на Буда; Сита, основен женски персонаж в индуисткия епос „Рамаяна“). Застъпени са и във фолклора, например – Магарешката кожа, Шехерезада, Принцесата-жаба, както и в авторската литература от всички времена (например – Поликсена, Дидона, Гуиневир, Дулсинея, Офелия, Мол Фландърс, Ана Каренина, Мери Попинз, Дороти Гейл, Бела Суон).

Някои от най-известните картини, като „Антеа“ на Пармиджанино, също изобразяват жени. В множество произведения, принадлежащи към различни музикални форми (балет, инструментална музика, песни), обект на изобразяването са жени или самите произведения се изпълняват от жени или с участието на жени. Жените, като тема и като изпълнителки на роли широко присъстват и в театъра, киното, телевизията и социалните медии.

Абланската просветна деятелка Севасти Кирязи

Две девойки от алясканското племе ахтна, пренасящи тежък багаж по традиционен за народа им начин, удържайки го посредством ленти прокарани над челата им, 1903 г.

Известни жени

В хода на световната история множество жени са се прочули в най-различни сфери и отношения, включително и чрез съпрузите или партньорите си. Някои от тях са:

• Нефертити – древноегипетска владетелка съпруга на фараона Ехнатон
• Аспазия – любовница, а впоследствие – съпруга на атинския стратег Перикъл
• Зенобия – царица на Палмира
• Локуста – отровителка, замесена в убийството на римския император Клавдий I
• Юлия Соемия – майка на римския император Елагабал
• Мелания Млада – християнска светица
• Елия Евдоксия – византийска императрица, жена на император Аркадий
• Хипатия – древногръцка философка от Александрия, Египет
• Брунхилда – кралица на франките
• Теодора Хазарска – съпруга на византийския император Юстиниан II
• Сей Шонагон – средновековна японска писателка, написала „Записки под възглавката“
• Евдокия Ингерина – любовница на византийския император Михаил III
• Олга Киевска – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I
• Мария Аргира – жена на Джовани Орсеоло, син на дожа на Венеция Пиетро II Орсеоло
• Тамара Велика – царица на Грузия
• Жана д'Арк – френска национална героиня от времето на Стогодишната война
• Хурем султан – жена на османския султан Сюлейман Великолепни
• Симонета Веспучи – италианска аристократка, вероятен модел за картината на Сандро Ботичели „Раждането на Венера“
• Исабела I Кастилска – испанска кралица, съпруга на Фернандо II Арагонски
• Марина Мнишех – полска авантюристка, жена на Лъже-Дмитрий I
• Хуана Инес де ла Крус – поетеса от Нова Испания
• Мария Стюарт – шотландска аристократка, майка на Джеймс I, крал на Англия
• Покахонтас – индианка от района на британската колония Джеймстаун (Вирджиния)
• Емили дьо Шатле – френска учена, близка на Волтер
• Екатерина II Велика – руска императрица
• Мари Тюсо – швейцарска скулпторка
• Мари Анжелик дьо Фонтанж – метреса на френския крал Луи XIV
• Олимпия дьо Гуж – авторка на „Декларация за правата на жената и гражданката“
• Хариет Бичър Стоу – американска аболициониска
• Камий Клодел – френска скулпторка и художничка
• Биатрикс Потър – английска художничка и писателка
• Флорънс Найтингейл – английска медицинска сестра от времето на Кримската война
• Саролта Щайнбергер – първата жена-лекарка, завършили медицина в Унгария
• Нели Блай – американска журналистка
• Анжелика Аурора Рюмелин – съпруга на австрийския писател Леополд фон Захер-Мазох
• Мария Кутарида-Крътунеску – първата жена лекар в Румъния
• Сабиха Сертел – турска общественичка, представителка на ранния феминизъм
• Анна Ахматова – руска и съветска поетеса
• Елза Мартинели – италианска актриса и фотомодел
• Мария Кюри – изследователка на радиоактивността
• Люба Кутинчева – българска пътешественичка
• Дороти Сейърс – английска писателка
• Джоузефин Кокрейн – американка, изобретила първата механизирана и практична работеща съдомиялна машина
• Луиз Буржоа – американска скулпторка и художничка
• Магда Гьобелс – съпруга на нациста Йозеф Гьобелс
• Луиза Асланян – героиня от Френската съпротива
• Грейс Кели – принцеса на Монако
• Гърти Кори – първата жена, получила Нобелова награда за физиология или медицина
• Отавия Пиколо – италианска телевизионна и филмова актриса
• Мерседес Маккембридж – актриса от САЩ
• Йоко Оно – жена на музиканта Джон Ленън от състава „Бийтълс“
• Беатрис Оханесян – иракска пианистка и композиторка
• Каталин Карико – унгарска биохимичка специалистка по функциите на РНК
• Опра Уинфри – американска телевизионна водеща
• Еманюел Арсан – френска актриса и писателка от тайландски произход
• Ая Уето – японска актриса и певица в стил джей-поп
• Анне Вески – естонска певица
• Уангари Маатаи – кенийска еколожка
• Ана Патрисия Рохо – мексиканска артистка
• Домино Харви – английска актриса, влязла в числото на най-известните ловци на глави в Лос Анджелис, Калифорния
• Еня – ирландска музикантка
• Дилма Русев – бразилска политичка
• Мадалина Даяна Генеа – румънска актриса и модел
• Мая Хоук – американска музикантка, дъщеря на артистите Ума Търман и Итън Хоук
• Асмик Папян – съветска и арменска оперна певица
• Моника Пуиг – пуерториканска тенисистка
• Ники Минаж – влогърка от Тринидад и Тобаго
• Лю Ян – китайска космонавтка

Австралийската актриса Никол Кидман на Фестивала в Кан през 2001 г. за премиерата на филма „Мулен Руж“

Южнокорейската певица Джису, част от момичешката музикална група BLACKPINK

Млада берберка

Вижте също

• Амазонки
• Вещица
• Фригидност
• Топлес
• Зестра
• Вдовица
• Сутиен
• Седянка
• Клитор
• Девическо училище
• ПАП тест
• Чокър
• Пролактин
• Мъжкарана
• Пракрити
• Аборт
• Инвитро оплождане
• Чиклит
• Сукуб
• Джендър
• Менструална чашка
• Стара мома
• Прогестерон
• Г-точка
• Минижуп
• Одалиска
• Пъпна връв
• Суфражетки
• Менархе
• Сукман

Външни препратки

• Думата „жена“ в различните славянски езици

Литература

• Donald C. Rizzo. Fundamentals of Anatomy and Physiology. Cengage Learning, 2015
• “Жените по-малко с 23 милиона по света. Най-малко са евите в Индия и Китай.“ – статия във вестник „Стандарт“, онлайн-издание, понеделник, 21 септември 26.
• Джон Грей. Книгата „Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)“ в https://chitanka.info/

Статуя, изобразяваща Лейди Годайва, яздеща коня си гола по улиците на град Ковънтри, Англия

Две жени гледат корида