Война в Донбас

Война в Донбас
Руско-украинска война
Информация
Период	12 април 2014 – 24 февруари 2022
Място	Донецка и Луганска област, Украйна
Резултат	прераснала в руско-украинска война
Територия	контролираните от Русия сепаратистки територии създават две републики, които не са широко признати, в части от Донецка и Луганска област
Страни в конфликта
Русия Донецка НР Луганска НР Украйна
Командири и лидери
Владимир Путин Александър Бородай Игор Стрелков Денис Пушилин Александър Захарченко Павел Губарев Леонид Пасечник Игор Плотницки Валери Болотов Володимир Зеленски Петро Порошенко Олександър Турчинов
Сили
Русия Въоръжени сили Чужди доброволци Сепаратисти Милиция на ДНР Милиция на ЛНР Украйна Въоръжени сили ВВС на Украйна Сухопътни сили СБУ Вътрешно м-во Милиция Полиция Гвардия Добровоци
Жертви и загуби
4619 убити 70 изчезнали 9500 – 10 500 ранени 5785 убити 12 500 – 13 500 ранени
Общи загуби
3393 убити цивилни (349 през 2016 – 2021 г.) около 13 000 убити и 29 000 – 31 000 ранени
48, 38
Война в Донбас в Общомедия

Войната в Донбас, наричана също Война в Източна Украйна, е въоръжен конфликт между правителството на Украйна и проруските сепаратисти и руски военни без отличителни знаци в нейните съставни области (Донецка и Луганска) в украинската географска област Донбас, прераснал в Руско-украинската война.

Предистория

Конфликтът се разгаря през есента и зимата на 2013 г., когато се провеждат серия от мирни акции в подкрепа на асоциацията на Украйна към ЕС. Дотогава проруският президент на страната Виктор Янукович води колеблива политика, балансирайки между Русия, с която Украйна е свързана със, според някои, дълбоки исторически, стопански и чисто човешки връзки, от една страна, и Европейския съюз, към който украинците отправят надеждите си за по-добро бъдеще, от друга. В края на 2013 г. рязката промяна във външната политика на тогавашния украински президент твърдо към Москва предизвика протести на опозицията през зимата на 2013 – 2014 г.

Многолюдните протести в Киев са подкрепяни от Европа и САЩ, които същевременно търсят деескалация. Майдана бива посетен от посланиците на САЩ, Франция, Испания, Германия, Дания; американският помощник държавен секретар Виктория Нюланд; върховният представител на ЕС Катрин Ащън; американските сенатори Крис Мърфи и Джон Маккейн; германският външен министър Гидо Вестервеле; нидерландският външен министър Франс Тимерманс; литовският външен министър Линас Линкявичюс; председателката на Сейма на Литва Лорета Граужинен.

Напрежението на площадите се покачва и прераства във въоръжени кървави стълкновения между привържениците на Евромайдана и органите на реда. Задълбочилият се конфликт води до намеса на Европа чрез външните министри на Полша, Германия и Франция, които посредничат между опозицията и президента Янукович за подписването на 21 февруари 2014 г. на „Съглашение за регулиране на политическата криза в Украйна“.

Споразумението е нарушено часове след подписването му. Президентът Янукович изтегля органите на реда и напуска Киев, а по-късно и страната, като бяга в Русия, докато опозицията завзема правителствените учреждения в Киев и в редица областни центрове. Антиправителствените акции са особено ожесточени и масови в западните части на страната, като повсеместно са съпроводени от насилие предимно от страната на органите на реда. Ударната сила, но не централната такава, на Евромайдана са няколко радикални националистически формирования като „Пра́вий се́ктор“ и „Свобода“.

На този фон източните провинции се обявяват срещу смяната на властта и в тях също започват да се провеждат масови демонстрации. Въоръжени проруски сепаратисти, бивши органи на реда в Украйна и руски военни без отричителни знаци завземат здания на местната и държавната власт в Луганск както и в други по-малки населени места. В Донецк и Харков се обявяват сепаратистки републики. Оформя се изкуствено противопоставяне на проруски области, от една страна, граничещи непосредствено с Руската федерация, които отказват да признаят новата власт и Киев, от друга, който не приема неподчинението и изпраща редовна войска, за да потуши бунта им.

При оценката на конфликта е важно да се отбележат няколко важни факта, а именно; Донбас е индустриално високоразвит регион на Украйна, със значителни ресурси, както материални, така и човешки. На териториите, контролирани от самопровъзгласилите се републики Луганска народна република и Донецка народна република, живеят около 3,8 милиона души, преобладаващата част от които са руско говорещи. Границата им с Руската федерация е отворена, което позволява те да получават неограничена помощ от страна на Русия.

Въоръженият сблъсък се превръща в същинска война. И двете воюващи страни използват тежко въоръжение, включително танкове и артилерия, но „сепаратистите“ извършват повече и по-тежки военни престъпления и плестъпления срещу човечеството. Обстрелват се села и градове. Западните квартали на Донецк се намират в непосредствена близост до линията на фронта, поради което са подложени на редовен артилерийски обстрел. Загиналите сред мирното население надхвърлят 2000 души, а ранените са между 6 и 7 хиляди. Според ООН в доклада на Върховния комисар по правата на човека се обявява, че към декември 2016 г. общият брой на жертвите на въоръжения конфликт достига 9758 убити с повече от 22 хиляди ранени.

Във войната има няколко по-значителни сражения, но въпреки това никоя от страните не успява да постигне надмощие.

Международната общност прави няколко опита за овладяване на конфликта, като освен всичко друго са организирани срещи в Минск, Беларус за намаляване на напрежението.

През септември 2014 година се подписва протокол за спиране на огъня, който има кратковременен ефект и конфликтът се разгаря отново. Няколко месеца по-късно се провежда нова среща на най-високо ниво в така наречения „нормандски формат“ – с ръководителите на Франция, Германия, Русия и Украйна и представители на „Луганската народна република“ и „Донецката народна република“, на която се подписват „Минските споразумения“, които стават основа за бъдещото мирно разрешаване на конфликта.

Въпреки споразуменията, нарушенията им и от двете страни са многобройни, като бойните действия продължават с променлива интензивност.

Отделен епизод на противопоставяне е окупацията на Крим от Русия, през пролетта на 2014 година. Пред лицето на насилието в Украйна, там също се надига съпротивително движение на проруски сили, които са извънредно силни предвид обективните исторически връзки между полуострова и Русия. Това е поради въоръжените руски военни без отличителни знаци. Много важно обстоятелство, е фактът, че Крим има статут на автономна република със самостоятелен парламент и правителство в състава на Украйна. Следва навлизането на руски войски и окупацията на полуострова. Това позволява парламентът на Крим да вземе решение за провеждане на референдум за отделяне на Крим от Украйна. Референдумът се провежда на 16 март 2014 година и бива подкрепен от 95,5% от населението. Референдумът обаче е обявен от международната общност за незаконен и нарушаващ международните споразумения. Множество нарушения също така са установени при гласуването на референдума, сред които и тайната на вота.

Сражения

Ситуацията към януари 2016 г.: в розово и червено са териториите, контролирани от ДНР и ЛНР; в жълто и синьо са териториите, контролирани от правителството; в оранжево са местата на сражения

• Обсадата на Славянск (12 април – 5 юли 2014 г.)
  • Победа за Украйна; Украинската армия тръгва към Донецк.

• Битка при Краматорск (12 април – 5 юли 2014 г.)
  • Победа за Украйна

• Първа битка при Мариупол (6 май – 14 юни 2014 г.)
  • Победа за Украйна
  • Мариупол става временно столица на Донецката област.

• Засада при Волноваха (22 май 2014 г.)
  • Победа за Донецката република

• Първа битка при Донецкото летище (26 – 27 май 2014 г.)
  • Победа за Украйна

• Артилерийско нападение на Донецк,
  • Не е ясно кой е извършителят; отношенията между Украйна и Русия се влошават

• Битка за Савур Могила (16 юли – 26 август 2014 г.)
  • Първоначално победа за Украйна, последвана от решителна победа на Донецката република.

• Битка при Иловайск (10 август – 2 септември 2014 г.)
  • Победа за Донецката република
  • Украинските сили са обкръжени в Иловайск
  • Разгром на батальон „Айдар“

• Битка за Новоазовск (25 – 28 август 2014 г.)
  • Победа за Донецката република
  • Бунтовниците започват офанзива срещу Мариупол.

• Втора битка за Мариупол (4 – 8 септември 2014 г.)
  • Минското примирие прекратява битката.

• Втора битка при Донецкото летище (28 октомври 2014 г. – 21 януари 2015 г.)
  • Ожесточената съпротива на малобройните украински части им дава наименованието „киборги“.
  • Украинските сили са обкръжени и разбити през януари след решителна офанзива.

• Трета битка за Мариупол (24 януари 2015 г.)

Жертви

Над 14 000 украинци и руснаци загиват (до 23 февруари 2022), а близо два милиона души са разселени заради конфликта в Донецка и Луганска област.

Освен това руснаците използват и мъчения срещу пленени украинци (както военни, така и цивилни, което е военно престъпление). Един от първите регистрирани случаи на изтезания на военнопленници в Украйна е инцидентът на 7 октомври 2014 г. в град Зугрес (Донецка област), когато 53-годишният украинец Игор Кожома, който докато се опитва да изведе жена си на окупацията, е задържан и окован за позорен стълб, като е изтезаван няколко часа от руснаци и местни сепаратисти. Подобен случай е и този с жителката на Донецк Ирина Довган (цивилна), която е публично измъчвана заради проукраинската си позиция.