Владимир Стоянов (офицер)
| Владимир Стоянов | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
|---|---|
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Владимир Стоянов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 8-и пехотен приморски полк (1920) и началник-щаб на армията (1923 – 1926).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Стоянов е роден на 15 февруари 1879 г. в Русе. През 1900 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик, а от 1908 г. е капитан. През 1911 г. завършва Генералщабна академия в Торино. По време на Балканските войни е началник-щаб на първа бригада от осма пехотна тунджанска дивизия, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин майор. Взема участие в Първата световна война (1915 – 1918) като старши адютант, началник на разузнавателна секция на 6-а пехотна бдинска дивизия. На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник, а от 31 октомври 1917 г. е началник-щаб на единадесета пехотна македонска дивизия.[1]
След войната, на 1 април 1919 г. е произведен в чин полковник, а от 1921 е командир на осми пехотен приморски полк и началник на Пловдивския гарнизон, а след това и на осма пехотна тунджанска дивизия[2]. В периода от 1923 до 1926 г. е началник-щаб на армията. Уволнен е от служба през 1926 година[3].
Негов внук е зоолога и политик Петър Берон.[4]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (10 октомври 1916)
- Полковник (1 април 1919)
- Генерал-майор (12 септември 1925)
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ V степен с мечове по средата, IV степен без мечове
- Орден „За военна заслуга“ III степен
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Руменин, с. 275
- ↑ Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 376
- ↑ Царска заповед № 7 от 1926 г.
- ↑ Събития и дати в живота на Петър Берон // Historia naturalis bulgarica 11. София, Национален природонаучен музей, 2000. ISSN 2603 – 3186. с. 9.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 275.
| Александър Давидов | → | началник на Щаба на армията (4 юли 1923 – 1 юни 1926) | → | Никола Бакърджиев |
- Генерал-майори от Царство България
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Носители на орден „Св. Александър“ V степен
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Началници на отбраната
- Възпитаници на Торинската военна академия
- Родени в Русе