„Тримата братя и златната ябълка" — анализ на митологическата семантика в сравнителен балкански план

References (24)

1. Й. Вълшебни приказки. Раздел 300-309 "Чудесен противник". -Даскалова- Перковска, Л., Д. Добрева, Й. Коцева, Евг.Мицева. Български фолклорни приказки. Каталог (по-натам: КБП). С, 1994.
2. М. А. А X е ^ I а 5 г| 8 01 ЕХкх\чкЕ& ■ка.раХкувв у1а ТОУ бракоутоктоуо г|рша (Аагпе-ТЬотряоп 300, 301 А ка1 301 В). Пара(гугюА,о"/1,кг|. 1соауУ1Уа, 1982. , 5. Ор. сй., р. 32.
3. Сборник за народни умотворения (по-натам: СбНУ), 12, 1895, с. 211, Севлиевско: СбНУ, 44, 1949, с. 487, № 5, с. Мировяне, Софийско; Сборник на Българската академия на науките, 34, 1940, с. 459, № 25, с. Герен, Шуменско; СбНУ, 1, 1889, с. 118, № 2, Устово (дн. кв. на Смолян);
4. СбНУ, 20, 1902, с. 24, № 3, с. Лешко, Горноджумайско (Благоевградско);
5. СбНУ, 32, 1918, с. Злогош, Кюстендилско; с. 607, № 34; СбНУ, 41, 1936, с. 446, с. Бело поле, Белоградчишко;
6. СбНУ, 47, 1954, с. 445, № 25, НовиПазар; СбНУ, 48, 1954, с. 328, № 56, Банско; СбНУ, 58, 1985, с.50,№23, с. Баня, Разложко; Периодическо списание, г. 2, 1875,кн. 11,с. 137, Трънско; Ьйоуе ро\то!ку .зщотакесюпхке. 2 гикорЬи 8. УегкоисоуусЬ. УМаН Р. Ьаугоу а I. Роцука. V Ргаге 1932. (по-натам: Веркович), с. 134, № 48, Солунско; Веркович, с. 219, № 87, Солунско.
7. За румънските варианти вж. § а 1 п е а п и, Ь. Вахте1е Котапе. Висиге §ц, 1895, 430-434; 8 с Ь и- 11 е г и 8, А. УеггеюЬтк (Зег гататвсЬеп МагсЬеп ипс! МагсЬешапап1еп. РР СоттищсаЦопв, 78, , НеЬтк!, 1928, 8.32.
8. Миладинови,№ 622.
9. 1лШе\уоос1, А. К. Тпе 8утЪо1жт оГ Й1е Арр1е ш Вугашше 1лгега1иге. -.ГаЬгЪисп йег Оа1еггекш8спеп Вугашшкйк, 23, 1974, 33-59.
10. 55 Пак там, с. 34.
11. § а 1 п е а п и, А. К. Ор. ск. Вариант от Ардял, "Портокалите и балаурът".
12. Ь, й I Ь1, М. АзресЬ оГ ше МагсЬеп ап<1 ще ЪщепА, 20-21.
13. Мелетинский, Е. М. -Возникновение и ранние формн словесного искусства. - История всемирной литературм. М., 1983, Т. 1, с. 41.
14. П р о п п, В. Я. Исторические корни волшебной сказки. Л., 1946, 265-275. Тази интерпретапия е възприета от множество автори. подземния свят са еднотипни с пространственото парцелиране на горната зе- мя; това сходство и връзката на "отвъдния" и "своя" свят са отбелязани от из- следователите на приказния жанр 72 . С принципната пространствена изоморф- ност по отношение на човешкия свят обаче не се изчерпвахарактеристиката на подземното царство. Тук трябва да се добавят и белезите на "обратност" на това царство, внасяни чрез чертите на най-важния му обитател -териоморф- ния персонаж 73 . Така особеност на халата и на ламята е, когато очите и са отворени, тя спи, а ако са затворени, тя е будна 74 . В един от вариантите героят се оказва в черното царство, където пасе черни овце 75 . Все в такава насока може да се тълкува и описанието на начина, по който героят убива чудови- щето. Противно на общоприетата логика, след като нанася съкрушителен удар на ламята (халата) без да я убие, героят не бива да я удари повторно. Именно това, а не просто воинската победа е краят на противника. Вижда се, че в облика на подземното царство в "Тримата братя и златната ябълка" се съчетават две привидно противоречащи си характеристики - изоморфизъм, от една страна, обратност на отвъдния по отношение на зем- ния свят -от друга. Обратността (засвидетелствувана многократно и по различни начини в българския фолклор) на другото царство говори за неговото родство със света на мъртвите. По повод на друг приказен сюжет, свързана със змейската тема, -"Бабуване на змеица" (тип 476*) беше под- чертано, че митическият "антисвят" е една от разновидностите на страната на мъртвите, без те да са тъждествени. Това е израз на характерната за фолклора множественост на образните реализации на дадено абстрактно понятие 76 . Ако се сравнят чертите на змейското жилище в по-скоро легендарно оформените текстове от типа "Бабуване на змеица" с подземното царство в "Тримата братя и златната ябълка", ще се види, че първото се описва чрез природни класификатори -високи и недостъпни планински места, пещери и пр. 7 -и е подчертана противоположността между дома и змейското жилище. Второто се описва главно чрез езика на артефактите -стаи, къщи, дворци и пр. Тези разлики се обясняват със стилистичните особености на приказката и леген- дата: при първата предпочитанията са към ясно, дори геометрично оформени обекти (стаи, домове, дворци), докато при втората действието се развива на фона на природни обекти. "Крепостта, една ментално проецирана геоме- трична концепция, е един вид емблема на приказката, докато пещерата с ней- ната неопределена, губеща се в земната тъма форма е емблемана легендата." 78 Общото между образите на отвъдното царство в двата сравнявани фабул- ни типа е в тяхната обратност, изразена в "Бабуване на змеица" главно чрез превръщането на получения от героя при напускането на "антисвета" "анти- дар" (въглища, лукови люспи) в "супердар" (златни монети). волшебной сказке (на материале албанской сказки). -Типологические исследования по фольклору. М., 1975, с. 197.
15. За взаимната обвързаност между персонажа и "неговото" място вж. Н о в и к, Е. С. Система персонажей русской волшебной сказки. -Типологические исследования по фольклору, 237-238.
16. Този детайл се съдържа във вариантите: СбНУ, 44, 1949, с. 487, № 5, с. Мировяне, Софийско; Веркович, с. 219, № 87, Солунско.
17. СбНУ, 1, 1889, с. 118, № 2, Устово (дн. кв. на Смолян) -вариант на типа 300.
18. Вж. Б е н о в с к а-С ъ б к о в а, М. Змеят в преданията и вярванията. -Регионални проучвания на българскияфолклор. 2. Фолклорната традиция на Сливенския край. С, 1989, с. 104. 77 За тези текстове вж. цитираната статия.
19. Ь й I Ь 1, М. Азрес18 оГ 1пе МагсЬеп..., р. 21.
20. "Средата в приказката -и то изцяло -няма съиротивление. А вълшебството в нея обяснява само известна и при това незначителна част от чудесната лекота на приказката." -Л и х а- ч о в, Д. С. Големият свят на руската литература. С, 1976, с. 32 (бълг превод от: . Л их а ч е в Д.С Внутренний мир художественного произведения. -Вопросьг литератури, 1968, № 8, 74-87).
21. Вж. Афанасиева, В. К Литература древнего Двуречья. -История всемирной литературм. Т. 1.М., 1983, с. 91.
22. Вж. по-горе определението за митологема, бел. 6.
23. За епизодите в "Одисеята", разработващи мотива за спускането в царството на мъртвите, вж.: Фрейденберг, О. М.Сюжетная семантика Одиссеи. -Язьщ и литература. Т. 4. Л., 1929, 59-74.
24. П р о п п, В. Я. Цит. съч.